Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Дали съм имал предвид какво?
— Думите, че си влюбен.
— О! Нямах намерение да казвам това — и той заряза предпазливостта. — Да, ако искаш да знаеш истината, влюбен съм в теб. Мисля, че съм те обичал в продължение на години. Обожавам те. Искам… Тя обви шията му с ръце и го целуна. Този път беше нещо истинско — устата й напрегнато търсеше неговата, връхчето на езика й докосваше устните му, тялото й се притискаше в неговото. Беше като преди шест години — но сега тя нямаше вкуса на уиски. Той си помисли в екстаз, че това бе момичето, което обича, истинската Джоан — жена със силни страсти. Тя бе в ръцете му и го целуваше, напълно отдадена. Тя придвижи ръцете си нагоре под спортната му риза, докосна зърната на гърдите му с длани и хвана раменете му, сякаш искаше да потопи ръцете си дълбоко в плътта му. Уди усети, че и тя изпитва потиснато желание, което прелива като от рухнал бент. И той направи същото — погали я отстрани и хвана с ръце гърдите й. Изпитваше чувство на освобождаване — като дете, което излиза от училище за неочаквана ваканция. Когато постави ръката си между бедрата й, тя се дръпна. Думите й обаче го изненадаха.
— Имаш ли нещо противозачатъчно?
— Не! Извинявай…
— Няма проблем. Всъщност е добре. Показва, че не си планирал да ме прелъстиш.
— Бих го желал.
— Няма значение. Познавам една лекарка, която ще ме оправи в понеделник. Междувременно ще импровизирам. Целуни ме отново. Докато го правеше, усети как тя разкопчава панталоните му.
— О — произнесе тя миг по-късно. — Колко хубаво.
— И аз си мислех същото — прошепна той.
— Може и да ми трябват две ръце.
— Какво?
— Мисля, че е понеже си толкова висок.
— Не разбирам за какво говориш.
— Тогава ще млъкна и ще те целуна.
След няколко минути тя каза:
— Кърпичка.
За щастие той имаше.
Отвори очи няколко мига преди кулминацията и видя как тя го гледа. В изражението й прочете желание и още нещо, за което помисли, че може да е и любов. Когато свърши, изпита блажено спокойствие. „Обичам я“, помисли си той, „и съм щастлив. Колко хубав е животът.“ — Прекрасно е — обърна се той към нея. — Искам да го направя за теб.
— Наистина? — попита го тя. — Наистина?
— Да.
И двамата още стояха прави в кухнята, облегнати на вратата на хладилника, но никой от тях не искаше да се отмести. Тя хвана ръката му и я поведе под лятната си рокля и под памучното бельо. Той усети гореща кожа, твърди косъмчета и един влажен процеп. Опита да вкара пръста си вътре, но тя му каза:
— Не.
Джоан хвана върха на показалеца му и го насочи през влажните гънчици. Той усети нещо малко и твърдо, с размера на грахово зърно, току под кожата. Тя задвижи пръста му в кръг. — Да — произнесе Джоан и затвори очи. — Точно така. Той гледаше с обожание лицето й, докато тя се оставяше на усещанията си. След минута-две тя издаде слаб вик и го повтори два или три пъти. После дръпна ръката му и се отпусна върху него.
След малко той й каза:
— Чаят ти ще изстине, се засмя:
— Обичам те, Уди.
— Наистина ли?
— Надявам се, че не те уплаших с тези думи.
— Не — отвърна й той. — Щастлив съм.
— Известно ми е, че не е прието момичетата да го казват просто така. Но не мога да се преструвам, че се колебая. Щом веднъж и взела решение, това е.
— Да — съгласи се Уди. — Забелязах това.
V
Грег Пешков живееше в апартамента на баща си в Риц-Карлтън. Лев идваше и си отиваше, отбиваше се за по няколко дни, пътувайки между Бъфало и Лос Анджелис. В момента Грег беше сам в жилището, ако не се брои закръглената дъщеря на конгресмена, Рита Лорънс, която преспа тук и изглеждаше прекрасно, загърната в мъжки червен копринен халат.
Келнерът им донесе закуска, вестници и писмо.
Съвместното заявление на Рузвелт и Чърчил предизвика повече неприятности, отколкото Грег очакваше. Повече от седмица след събитието то продължаваше да е главната новина. Пресата го нарече Атлантическата харта. На Грег документът му приличаше на предпазливи фрази и неясни обещания, но светът виждаше нещата иначе. Приветстваха декларацията като призив в полза на свободата, демокрацията и световната търговия. Твърдеше се, че Хитлер бил бесен и заявил, че това представлявало обявяване на война на Германия от страна на САЩ. Държавите, които не бяха присъствали на конференцията, все пак искаха да подпишат декларацията — Бексфорт Рос предложи да ги нарекат Обединени нации. Междувременно немците завладяваха Съветския съюз. На север обкръжаваха Ленинград. На юг отстъпващата Червена армия бе взривила Днепрогес — най-голямата водноелектрическа централа в света, тяхна гордост — за да не отстъпи електричеството от нея на немците. Това беше ужасяваща жертва.