Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 213 214 215 216 217 218 219 220 221 ... 384
Перейти на страницу:

— Дали съм имал предвид какво?

— Думите, че си влюбен.

— О! Нямах намерение да казвам това — и той заряза предпазливостта. — Да, ако искаш да знаеш истината, влюбен съм в теб. Мисля, че съм те обичал в продължение на години. Обожавам те. Искам… Тя обви шията му с ръце и го целуна. Този път беше нещо истинско — устата й напрегнато търсеше неговата, връхчето на езика й докосваше устните му, тялото й се притискаше в неговото. Беше като преди шест години — но сега тя нямаше вкуса на уиски. Той си помисли в екстаз, че това бе момичето, което обича, истинската Джоан — жена със силни страсти. Тя бе в ръцете му и го целуваше, напълно отдадена. Тя придвижи ръцете си нагоре под спортната му риза, докосна зърната на гърдите му с длани и хвана раменете му, сякаш искаше да потопи ръцете си дълбоко в плътта му. Уди усети, че и тя изпитва потиснато желание, което прелива като от рухнал бент. И той направи същото — погали я отстрани и хвана с ръце гърдите й. Изпитваше чувство на освобождаване — като дете, което излиза от училище за неочаквана ваканция. Когато постави ръката си между бедрата й, тя се дръпна. Думите й обаче го изненадаха.

— Имаш ли нещо противозачатъчно?

— Не! Извинявай…

— Няма проблем. Всъщност е добре. Показва, че не си планирал да ме прелъстиш.

— Бих го желал.

— Няма значение. Познавам една лекарка, която ще ме оправи в понеделник. Междувременно ще импровизирам. Целуни ме отново. Докато го правеше, усети как тя разкопчава панталоните му.

— О — произнесе тя миг по-късно. — Колко хубаво.

— И аз си мислех същото — прошепна той.

— Може и да ми трябват две ръце.

— Какво?

— Мисля, че е понеже си толкова висок.

— Не разбирам за какво говориш.

— Тогава ще млъкна и ще те целуна.

След няколко минути тя каза:

— Кърпичка.

За щастие той имаше.

Отвори очи няколко мига преди кулминацията и видя как тя го гледа. В изражението й прочете желание и още нещо, за което помисли, че може да е и любов. Когато свърши, изпита блажено спокойствие. „Обичам я“, помисли си той, „и съм щастлив. Колко хубав е животът.“ — Прекрасно е — обърна се той към нея. — Искам да го направя за теб.

— Наистина? — попита го тя. — Наистина?

— Да.

И двамата още стояха прави в кухнята, облегнати на вратата на хладилника, но никой от тях не искаше да се отмести. Тя хвана ръката му и я поведе под лятната си рокля и под памучното бельо. Той усети гореща кожа, твърди косъмчета и един влажен процеп. Опита да вкара пръста си вътре, но тя му каза:

— Не.

Джоан хвана върха на показалеца му и го насочи през влажните гънчици. Той усети нещо малко и твърдо, с размера на грахово зърно, току под кожата. Тя задвижи пръста му в кръг. — Да — произнесе Джоан и затвори очи. — Точно така. Той гледаше с обожание лицето й, докато тя се оставяше на усещанията си. След минута-две тя издаде слаб вик и го повтори два или три пъти. После дръпна ръката му и се отпусна върху него.

След малко той й каза:

— Чаят ти ще изстине, се засмя:

— Обичам те, Уди.

— Наистина ли?

— Надявам се, че не те уплаших с тези думи.

— Не — отвърна й той. — Щастлив съм.

— Известно ми е, че не е прието момичетата да го казват просто така. Но не мога да се преструвам, че се колебая. Щом веднъж и взела решение, това е.

— Да — съгласи се Уди. — Забелязах това.

V

Грег Пешков живееше в апартамента на баща си в Риц-Карлтън. Лев идваше и си отиваше, отбиваше се за по няколко дни, пътувайки между Бъфало и Лос Анджелис. В момента Грег беше сам в жилището, ако не се брои закръглената дъщеря на конгресмена, Рита Лорънс, която преспа тук и изглеждаше прекрасно, загърната в мъжки червен копринен халат.

Келнерът им донесе закуска, вестници и писмо.

Съвместното заявление на Рузвелт и Чърчил предизвика повече неприятности, отколкото Грег очакваше. Повече от седмица след събитието то продължаваше да е главната новина. Пресата го нарече Атлантическата харта. На Грег документът му приличаше на предпазливи фрази и неясни обещания, но светът виждаше нещата иначе. Приветстваха декларацията като призив в полза на свободата, демокрацията и световната търговия. Твърдеше се, че Хитлер бил бесен и заявил, че това представлявало обявяване на война на Германия от страна на САЩ. Държавите, които не бяха присъствали на конференцията, все пак искаха да подпишат декларацията — Бексфорт Рос предложи да ги нарекат Обединени нации. Междувременно немците завладяваха Съветския съюз. На север обкръжаваха Ленинград. На юг отстъпващата Червена армия бе взривила Днепрогес — най-голямата водноелектрическа централа в света, тяхна гордост — за да не отстъпи електричеството от нея на немците. Това беше ужасяваща жертва.

1 ... 213 214 215 216 217 218 219 220 221 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)