Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
На излизане от изложбата Уди попита:
— Искаш ли да пием по един коктейл, докато решим къде да вечеряме? — Не, благодаря — отговори тя по обичайния си решителен начин. — Но бих пила с удоволствие чаша чай. — Чай? — Не беше сигурен къде във Вашингтон може да намери чай. Тогава го осени идея. — Майка ми има английски чай. Можем да отидем до апартамента.
— Добре.
Сградата беше през няколко преки, на Двадесет и втора северозападна улица, близо до улица „Л“. Дишането им се успокои, след като от лятната жега навън влязоха в климатизираното фоайе. Портиерът ги качи с асансьора.
Влязоха в апартамента и Джоан каза:
— Виждам баща ти непрекъснато във Вашингтон, но с майка ти не съм говорила от години. Трябва да я поздравя за бестселъра й. — Сега тя не е тук — обясни Уди. — Заповядай в кухнята. Той напълни чайника от чешмата и го постави на котлона. После прегърна Джоан и произнесе:
— Най-после сме насаме.
— Къде са родителите ти?
— И двамата не са в града.
— А Чък е на Хаваите.
— Да.
Тя се дръпна.
— Уди, как можа да направиш това?
— Да направя какво? Та аз ти правя чай!
— Доведе ме тук под фалшив претекст! Мислех, че вашите си вкъщи.
— Никога не съм го казвал.
— Защо не ми каза, че ги няма?
— Не си ме попитала! — ядосано отвърна той, въпреки че в протеста й имаше и зрънце истина. Не би я излъгал, но се надяваше че няма да се налага да й казва предварително, че апартаментът е празен. — Довел си ме, за да се забавляваш! Мислиш си, че съм някоя евтина уличница. — Не! Просто никога не сме наистина насаме. Надявах се на една целувка, това е всичко.
— Не опитвай да се шегуваш с мен.
Сега тя наистина беше несправедлива. Да, той се надяваше да преспи с нея, но не очакваше това да стане днес. — Тръгваме — каза той. — Ще пием чай някъде другаде. Риц-Карлтън е близо на същата улица, там е пълно с британци, а те трябва да имат чай. — О, не бъди глупав, няма нужда да излизаме. Не се страхувам от теб — мога да те отблъсна. Просто съм ти бясна. Не искам мъж, който излиза с мен, понеже си мисли, че съм достъпна. — Достъпна? — гласът му се извиси. — По дяволите! Шест години чаках да станеш достатъчно снизходителна, за да излезеш с мен. Дори и сега искам само една целувка. Ако ти си достъпна, какво ли щеше да е да съм влюбен в някоя, която е трудна!
За негова изненада тя се разсмя.
— Сега пък какво? — гневно я попита той.
— Извинявай, прав си — каза тя. — Ако искаше някое лесно момиче, отдавна щеше да си се отказал от мен.
— Така е!
— След като те целунах под въздействието на алкохола, притесних се, че можеш да си съставиш ниско мнение за мен. Предположих, че ме гониш за евтино удоволствие. Притеснявах се за това и през последните няколко седмици. Не съм била права. Извинявай. Беше направо смаян от бързата промяна в настроението й, но прецени, че последното изречено от нея е прогрес. — Бях луд по теб още преди онази целувка — каза той. — Предлагам, че не си го забелязала.
— Аз въобще не те забелязвах.
— Доста съм висок.
— Това е единствената ти физически привлекателна черта.
Той се усмихна.
— Няма опасност да се главозамая от разговорите с теб, нали?
— Стига да мога да го предотвратя.
Водата завря. Уди постави пакетче чай в порцеланов чайник и го заля.
Джоан изглеждаше замислена.
— Преди минута каза нещо друго.
— Какво?
— Каза „какво ли щеше да е да съм влюбен в някоя, която е трудна“. Наистина ли имаше това предвид?