Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 212 213 214 215 216 217 218 219 220 ... 384
Перейти на страницу:

На излизане от изложбата Уди попита:

— Искаш ли да пием по един коктейл, докато решим къде да вечеряме? — Не, благодаря — отговори тя по обичайния си решителен начин. — Но бих пила с удоволствие чаша чай. — Чай? — Не беше сигурен къде във Вашингтон може да намери чай. Тогава го осени идея. — Майка ми има английски чай. Можем да отидем до апартамента.

— Добре.

Сградата беше през няколко преки, на Двадесет и втора северозападна улица, близо до улица „Л“. Дишането им се успокои, след като от лятната жега навън влязоха в климатизираното фоайе. Портиерът ги качи с асансьора.

Влязоха в апартамента и Джоан каза:

— Виждам баща ти непрекъснато във Вашингтон, но с майка ти не съм говорила от години. Трябва да я поздравя за бестселъра й. — Сега тя не е тук — обясни Уди. — Заповядай в кухнята. Той напълни чайника от чешмата и го постави на котлона. После прегърна Джоан и произнесе:

— Най-после сме насаме.

— Къде са родителите ти?

— И двамата не са в града.

— А Чък е на Хаваите.

— Да.

Тя се дръпна.

— Уди, как можа да направиш това?

— Да направя какво? Та аз ти правя чай!

— Доведе ме тук под фалшив претекст! Мислех, че вашите си вкъщи.

— Никога не съм го казвал.

— Защо не ми каза, че ги няма?

— Не си ме попитала! — ядосано отвърна той, въпреки че в протеста й имаше и зрънце истина. Не би я излъгал, но се надяваше че няма да се налага да й казва предварително, че апартаментът е празен. — Довел си ме, за да се забавляваш! Мислиш си, че съм някоя евтина уличница. — Не! Просто никога не сме наистина насаме. Надявах се на една целувка, това е всичко.

— Не опитвай да се шегуваш с мен.

Сега тя наистина беше несправедлива. Да, той се надяваше да преспи с нея, но не очакваше това да стане днес. — Тръгваме — каза той. — Ще пием чай някъде другаде. Риц-Карлтън е близо на същата улица, там е пълно с британци, а те трябва да имат чай. — О, не бъди глупав, няма нужда да излизаме. Не се страхувам от теб — мога да те отблъсна. Просто съм ти бясна. Не искам мъж, който излиза с мен, понеже си мисли, че съм достъпна. — Достъпна? — гласът му се извиси. — По дяволите! Шест години чаках да станеш достатъчно снизходителна, за да излезеш с мен. Дори и сега искам само една целувка. Ако ти си достъпна, какво ли щеше да е да съм влюбен в някоя, която е трудна!

За негова изненада тя се разсмя.

— Сега пък какво? — гневно я попита той.

— Извинявай, прав си — каза тя. — Ако искаше някое лесно момиче, отдавна щеше да си се отказал от мен.

— Така е!

— След като те целунах под въздействието на алкохола, притесних се, че можеш да си съставиш ниско мнение за мен. Предположих, че ме гониш за евтино удоволствие. Притеснявах се за това и през последните няколко седмици. Не съм била права. Извинявай. Беше направо смаян от бързата промяна в настроението й, но прецени, че последното изречено от нея е прогрес. — Бях луд по теб още преди онази целувка — каза той. — Предлагам, че не си го забелязала.

— Аз въобще не те забелязвах.

— Доста съм висок.

— Това е единствената ти физически привлекателна черта.

Той се усмихна.

— Няма опасност да се главозамая от разговорите с теб, нали?

— Стига да мога да го предотвратя.

Водата завря. Уди постави пакетче чай в порцеланов чайник и го заля.

Джоан изглеждаше замислена.

— Преди минута каза нещо друго.

— Какво?

— Каза „какво ли щеше да е да съм влюбен в някоя, която е трудна“. Наистина ли имаше това предвид?

1 ... 212 213 214 215 216 217 218 219 220 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)