Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Червената армия малко е позабавила нахлуването
— заяви Грег на Рита, докато четеше Уошингтън Поуст. — Немците обаче продължават да настъпват с по пет мили на ден. Твърдят, че са убили три и половина милиона съветски войници. Възможно ли е?
— Имаш ли някакви роднини в Русия?
— Всъщност да. Веднъж, като си беше пийнал повечко, баща ми сподели с мен, че оставил там едно бременно момиче.
Рита изобрази неодобрение на лицето си.
— Боя се да го кажа, но си е такъв — отговори той. — Той е велик мъж, а великите мъже не се подчиняват на правилата. Тя замълча, но той можеше да разбере израза на лицето й. Не приемаше мнението му, но не искаше да се кара с него по въпроса. — Както и да е, имам руски полубрат, незаконнороден като мен — продължи Грег. — Казва се Владимир, но не знам нищо друго за него. Може и да е мъртъв. На възраст е да го мобилизират. Вероятно е един от трите и половина милиона загинали.
И отгърна страницата.
Когато приключи с вестника, прочете донесеното от сервитьора съобщение. Беше от Джаки Джейкс. Съдържаше телефонен номер и гласеше: Не между 1 и 3. Изведнъж Грег бе обзет от силното желание да се отърве от Рита.
— Кога те очакват у вас? — направо я запита той.
Тя си погледна часовника.
— О, Боже, трябва да се върна, преди майка ми да е започнала да ме търси. Беше казала на родителите си, че остава да преспи при някаква приятелка.
Облякоха се заедно и тръгнаха в две отделни таксита.
Грег предположи, че телефонният номер трябва да е от работното й място и че тя ще е заета между един и три часа. Щеше да й звънне преди обед. Питаше се защо ли е толкова развълнуван. Все пак изпитваше просто любопитство. Рита Лоурънс изглеждаше прекрасно и беше секси, но с нея и с няколкото други жени никога не изпита възбудата от първата си любовна история с Джаки. Несъмнено причината бе, че не можеше да стане отново на петнадесет години. Стигна до Старата правителствена сграда и се зае с главната си задача за деня — съставянето на съобщение за американците, живеещи в Северна Африка, където британците, немците и италианците настъпваха и отстъпваха върху широката четиридесет и дълга две хиляди мили крайбрежна ивица. В десет и половина се обади на телефонния номер от съобщението.
Отговори му женски глас.
— Университетският дамски клуб.
Грег не беше стъпвал там — мъжете отиваха само като гости на жените от клуба.
Той попита:
— Джаки Джейкс там ли е?
— Да, очаква обаждане. Моля, задръжте.
През ума му мина, че вероятно е трябвало да получи специално разрешение за обаждането на работното място.
Миг по-късно я чу:
— Джаки е, кой ме търси?
— Грег Пешков.
— Така си и помислих. Как намери адреса ми?
— Наех частен детектив. Можем ли да се срещнем?
— Мисля, че трябва. Но при едно условие.
— Какво е то?
— Да се закълнеш във всичко свято, че няма да казваш на баща си. Никога.
— Защо?
— Ще ти обясня по-късно.
Той вдигна рамене.
— Става.
— Заклеваш ли се?
— Разбира се.
Тя настоя:
— Кажи го.
— Кълна се. Доволна ли си?
— Добре. Можеш да ме поканиш на обяд.
Грег се намръщи.
— Има ли наблизо ресторанти, които ще обслужват едновременно черна жена и бял мъж?
— Знам само за един — Електрическата закусвалня.
— Виждал съм го.
Той беше видял рекламата, но никога не беше влизал — евтино заведение, използвано от портиери и куриери.
— Колко часа?
— Единадесет и половина.
— Толкова рано?
— Кога си мислиш, че обядват келнерките — в един часа?
Той се усмихна.
— Дръзка, както обикновено.
Тя окачи слушалката.
Грег привърши съобщението и занесе напечатаните листа в кабинета на началника си. Постави ги в подноса и попита: — Майк, става ли да изляза да обядвам рано? Към единайсет и половина? Майк четеше страницата с журналистическите колонки на Ню Йорк Таймс. — Да, няма проблем — произнесе той, без да вдигне поглед. Грег мина покрай Белия дом и стигна закусвалнята в единадесет и двадесет. Беше почти празна — само няколко човека, излезли в почивка преди обед. Той седна в едно сепаре и си поръча кафе. Запита се какво ли ще каже Джаки. Очакваше измъчвалата го шест години загадка да бъде разрешена. Тя пристигна в без двадесет и пет. Носеше черна рокля и равни обувки — предположи, че това е униформата й на келнерка без престилката. Черното й стоеше добре и той живо си припомни удоволствието просто да я гледа, с нейната лъкообразна уста и големи тъмни очи. Тя седна срещу него и си поръча салата и кола.