Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 214 215 216 217 218 219 220 221 222 ... 384
Перейти на страницу:

— Червената армия малко е позабавила нахлуването

— заяви Грег на Рита, докато четеше Уошингтън Поуст. — Немците обаче продължават да настъпват с по пет мили на ден. Твърдят, че са убили три и половина милиона съветски войници. Възможно ли е?

— Имаш ли някакви роднини в Русия?

— Всъщност да. Веднъж, като си беше пийнал повечко, баща ми сподели с мен, че оставил там едно бременно момиче.

Рита изобрази неодобрение на лицето си.

— Боя се да го кажа, но си е такъв — отговори той. — Той е велик мъж, а великите мъже не се подчиняват на правилата. Тя замълча, но той можеше да разбере израза на лицето й. Не приемаше мнението му, но не искаше да се кара с него по въпроса. — Както и да е, имам руски полубрат, незаконнороден като мен — продължи Грег. — Казва се Владимир, но не знам нищо друго за него. Може и да е мъртъв. На възраст е да го мобилизират. Вероятно е един от трите и половина милиона загинали.

И отгърна страницата.

Когато приключи с вестника, прочете донесеното от сервитьора съобщение. Беше от Джаки Джейкс. Съдържаше телефонен номер и гласеше: Не между 1 и 3. Изведнъж Грег бе обзет от силното желание да се отърве от Рита.

— Кога те очакват у вас? — направо я запита той.

Тя си погледна часовника.

— О, Боже, трябва да се върна, преди майка ми да е започнала да ме търси. Беше казала на родителите си, че остава да преспи при някаква приятелка.

Облякоха се заедно и тръгнаха в две отделни таксита.

Грег предположи, че телефонният номер трябва да е от работното й място и че тя ще е заета между един и три часа. Щеше да й звънне преди обед. Питаше се защо ли е толкова развълнуван. Все пак изпитваше просто любопитство. Рита Лоурънс изглеждаше прекрасно и беше секси, но с нея и с няколкото други жени никога не изпита възбудата от първата си любовна история с Джаки. Несъмнено причината бе, че не можеше да стане отново на петнадесет години. Стигна до Старата правителствена сграда и се зае с главната си задача за деня — съставянето на съобщение за американците, живеещи в Северна Африка, където британците, немците и италианците настъпваха и отстъпваха върху широката четиридесет и дълга две хиляди мили крайбрежна ивица. В десет и половина се обади на телефонния номер от съобщението.

Отговори му женски глас.

— Университетският дамски клуб.

Грег не беше стъпвал там — мъжете отиваха само като гости на жените от клуба.

Той попита:

— Джаки Джейкс там ли е?

— Да, очаква обаждане. Моля, задръжте.

През ума му мина, че вероятно е трябвало да получи специално разрешение за обаждането на работното място.

Миг по-късно я чу:

— Джаки е, кой ме търси?

— Грег Пешков.

— Така си и помислих. Как намери адреса ми?

— Наех частен детектив. Можем ли да се срещнем?

— Мисля, че трябва. Но при едно условие.

— Какво е то?

— Да се закълнеш във всичко свято, че няма да казваш на баща си. Никога.

— Защо?

— Ще ти обясня по-късно.

Той вдигна рамене.

— Става.

— Заклеваш ли се?

— Разбира се.

Тя настоя:

— Кажи го.

— Кълна се. Доволна ли си?

— Добре. Можеш да ме поканиш на обяд.

Грег се намръщи.

— Има ли наблизо ресторанти, които ще обслужват едновременно черна жена и бял мъж?

— Знам само за един — Електрическата закусвалня.

— Виждал съм го.

Той беше видял рекламата, но никога не беше влизал — евтино заведение, използвано от портиери и куриери.

— Колко часа?

— Единадесет и половина.

— Толкова рано?

— Кога си мислиш, че обядват келнерките — в един часа?

Той се усмихна.

— Дръзка, както обикновено.

Тя окачи слушалката.

Грег привърши съобщението и занесе напечатаните листа в кабинета на началника си. Постави ги в подноса и попита: — Майк, става ли да изляза да обядвам рано? Към единайсет и половина? Майк четеше страницата с журналистическите колонки на Ню Йорк Таймс. — Да, няма проблем — произнесе той, без да вдигне поглед. Грег мина покрай Белия дом и стигна закусвалнята в единадесет и двадесет. Беше почти празна — само няколко човека, излезли в почивка преди обед. Той седна в едно сепаре и си поръча кафе. Запита се какво ли ще каже Джаки. Очакваше измъчвалата го шест години загадка да бъде разрешена. Тя пристигна в без двадесет и пет. Носеше черна рокля и равни обувки — предположи, че това е униформата й на келнерка без престилката. Черното й стоеше добре и той живо си припомни удоволствието просто да я гледа, с нейната лъкообразна уста и големи тъмни очи. Тя седна срещу него и си поръча салата и кола.

1 ... 214 215 216 217 218 219 220 221 222 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)