Лебедова песен [bg]

— Живо е! — изкрещя радостно Слай Муди, зарита с крака, хлъзна се, падна и пак се изправи. Цялото му лице беше в сняг. — Дървото ми отново оживя!

— О — прошепна Суон. Край нея прелитаха ябълкови цветове. Усещаше аромата им, носен от вятъра — сладкия парфюм на живота. Наклони глава напред, за да огледа ствола на ябълковото дърво. И там, като прогорени в дървото бяха следите, оставени от дланта ѝ и написаните с пръст букви: „С… У… О… Н.“

Една ръка докосна рамото ѝ. Беше Карла, която отстъпи назад, когато момичето най-накрая обърна деформираната си глава към нея. През тясното си зрително поле видя ужаса в очите на възрастната жена… но в тях имаше и сълзи. Карла се опитваше да каже нещо, но не можеше да намери думите. Пръстите ѝ стиснаха рамото на Суон и най-накрая съумя да проговори:

— Ти направи това. Ти върна живота в това дърво, нали?

— Не знам — отвърна момичето. — Мисля, че просто го… събудих.

— Вързало е цветове през нощта! — Слай Муди танцуваше около дървото, сякаш беше някаква украса, около която трябваше да обикаляш. Старецът спря, протегна се и хвана един по-нисък клон, който притегли към себе си, за да могат всички да го видят. — Вече има пъпки по него! Мили боже, до първи май ще напълним цяла кофа с ябълки! Никога досега не съм виждал някое дърво да цъфти толкова бързо! — Слай Муди разклати клона и се засмя като дете, когато белите цветове закапаха отгоре му. Той погледна Суон и усмивката му изчезна. Пусна клона и продължи да я гледа мълчаливо, докато снегът и белите цветове падаха помежду им, а въздухът беше изпълнен с ароматно обещание за плод и сайдер.

— Ако не бях видял това със собствените си очи — каза старецът с изпълнен с емоции глас, — нямаше да повярвам, че е възможно. Няма никакъв естествен начин едно дърво да е голо на единия ден, а на другия да е вързало цвят. По дяволите, та тази ябълка има листа по себе си! Отново цъфти като едно време, когато април се паднеше топъл месец и лятото чукаше на вратата! — Гласът му го предаде и се наложи да изчака малко, преди да продължи. — Знам, че на дървото е изписано името ти. Нямам представа как се е озовало там или защо внезапно е вързало цвят… но ако това е сън, не искам да се събуждам от него. Помиришете въздуха! Просто го помиришете. — Слай Муди отиде при Суон, взе ръката ѝ и я допря до бузата си. Изхлипа едва чуто и падна на колене в снега. — Благодаря ти. Благодаря ти, много ти благодаря.