Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 217 218 219 220 221 222 223 224 225 ... 378
Перейти на страницу:

Джош си спомни зелените стръкове трева, които бяха поникнали в пръстта във формата на тялото на Суон в мазето на хранителния магазин на Поу-Поу. Спомни си какво му каза за болезнения звук, за земята, която била жива и как всичко живо си имало свой собствен език и начин да разбира нещата. Момичето често говореше за цветята и растенията, които беше отглеждала на паркингите за каравани или зад мотелски стаи, и Джош и Ръсти бяха наясно, че едва издържаше да гледа мъртвите дървета и някогашните гори. Но нищо не ги беше подготвило за това. Гигантът отиде до ябълката и прокара пръсти през буквите от името на Суон. Те приличаха на прогорени с горелка в кората. Момичето беше призовало някаква сила или енергия миналата вечер и сега пред него се намираше физическото доказателство за това.

— Как го направи? — попита я той. Не знаеше по какъв друг начин да се изрази.

— Просто го докоснах — отвърна тя. — Почувствах, че не е мъртво и го докоснах, защото исках да го запазя живо. — Суон се засрами от факта, че старецът е паднал на колене пред нея. Искаше ѝ се да стане и да спре да плаче. Съпругата му я гледаше със смесица от отвращение и изумление, както човек би гледал крастава жаба със златни криле. Цялото това внимание я изнерви още повече, отколкото миналата вечер, когато изкара акъла на стареца и старицата. — Моля ви — каза тя и дръпна палтото на Слай Муди. — Моля ви, станете, господине.

— Това е чудо — промърмори Карла, докато наблюдаваше как цветовете летят наоколо. Убиец бягаше наблизо и се опитваше да ги хване в уста. — Тя направи чудо! — Две сълзи се стекоха по бузите ѝ и замръзнаха като диаманти, преди да стигнат до челюстта ѝ.

Суон беше изнервена и премръзнала и се страхуваше, че обезобразената ѝ глава може да се килне прекалено много на една страна и да ѝ счупи врата. Вече не издържаше на хапещия вятър и се дръпна от хватката на Слай Муди. Обърна се и тръгна към хамбара, като опипваше снега пред себе си с Ревльото, докато старецът и останалите я изпратиха с погледи. Убиец бягаше в кръг около нея с един цвят от ябълковото дърво в устата си.

Ръсти беше онзи, чийто език се развърза пръв.

— Кой е най-близкият град? — обърна се той към стареца, който още беше на колене. — Тръгнали сме на север.

Слай Муди примига бавно и избърса очи с опакото на ръката си.

— Ричланд — отговори той. И поклати глава. — Не, не. Ричланд е мъртъв. Всички го напуснаха или умряха от коремен тиф миналата година. — Изправи се на крака. — Мерис Рест — сети се най-накрая. — Това е следващото селище. Намира се на около деветдесет и пет километра северно оттук по магистрала 44. Никога не съм ходил там, но чувам, че е наистина голям град.

— Мерис Рест да е тогава — каза Джош на Ръсти. — Място като всяко друго.

Муди излезе от транса, в който беше изпаднал.

— Не е нужно да си тръгвате. Можете да останете с нас! Разполагаме с много храна и ще ви намерим място в къщата! Господи, за нищо на света няма да позволя това момиче да прекара още една нощ в хамбара!

— Благодаря ти — каза Джош, — но трябва да продължим напред. Храната си е ваша и ще ви е необходима. Както вече Ръсти спомена, ние сме изпълнители, забавляваме хората. Така си изкарваме прехраната.

Слай Муди хвана Джош за ръката.

— Слушай, не знаеш какво имате, господине! Това момиче е чудодеец! Погледни дървото! Вчера беше мъртво, а сега можеш да помиришеш цветовете му! Господине, това момиче е специално. Нямаш представа на какво е способна, ако реши да го направи!

— Какво може да направи? — Ръсти беше объркан от всичко това и въобще не се чувстваше на място, както всеки път, в който вдигнеше огледалото на Фабриозо и не виждаше нищо в него освен мръсна повърхност.

— Погледни това дърво и си представи овощна градина! — каза развълнувано Слай Муди. — Представи си царевична нива, или пък поле с фасул и тикви! Каквото се сетиш! Нямам представа какво има в това момиче, но то разполага със силата на живота. Не виждаш ли? Тя докосна това дърво и го върна обратно! Господине, тази Суон може отново да събуди цялата земя!

— Това е просто едно дърво — напомни му Джош. — Откъде знаеш, че може да направи същото нещо с цяла овощна градина?

— Ти си глупак! Овощната градина е просто едно дърво и още едно! — изръмжа старецът. — Нямам представа как го направи, нито пък знам нещо за нея, но ако може да съживи едно ябълково дърво, значи може да съживи цяла овощна градина или цяла нива! Ти си безумец, ако отведеш някого с Божията дарба отново на пътя! Цялата страна е пълна с убийци, разбойници, луди и само Дяволът знае какви други! Ако останете тук, тя ще започне работа на полето и ще прави каквото е необходимо, за да го събуди отново!

1 ... 217 218 219 220 221 222 223 224 225 ... 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)