Лебедова песен [bg]

— Полковник Маклин ти нареди да се махаш. — На Роланд никак не му харесваше този русокос кучи син и нямаше да има нищо против да го убие. Все още беше надрусан от всичките убийства. Усещаше миризмата на кръв в ноздрите си като някакъв сладък парфюм. През изминалите седем години Роланд Кронингер се беше превърнал в професор по убийствата, осакатяванията и мъченията. Когато Краля искаше да получи информация от пленник, той викаше сър Роланд, който имаше своя черна каравана, в която се пееха много песни под акомпанимента на вериги, воденични камъни, чукове и триони.

Алвин Мангрим отново се наведе към пода. Маклин насочи .45-калибровия си пистолет… но русокосият мъж вдигна малка кутия, завързана с яркосиня панделка.

— Ето — каза той и бутна подаръка си. — Вземи. Специално за теб.

Полковникът застина, хвърли бърз поглед към Роланд, остави пистолета наблизо и взе кутията. Със здравата си лява ръка разкъса панделката и вдигна капака.

— Направих я за теб. Харесва ли ти?

Маклин бръкна в кутията… и извади дясна китка, облечена в черна кожена ръкавица. Китката и ръкавицата бяха пронизани от петнадесет-двадесет пирона, забити така, че острите им върхове излизаха през дланта.

— Сам я издялах — каза Мангрим. — Добър дърводелец съм. Знаеш ли, че Исус също е бил дърводелец?

Полковник Маклин се загледа недоумяващо в приличащата на истинска дървена китка.

— Това някаква шега ли е?

Мангрим като че ли се обиди.

— Човече, бяха ми необходими три дни, за да я направя както трябва! Виж, тежи почти колкото една истинска и е балансирана толкова добре, че няма да личи, че е от дърво. Не знам какво се е случило с истинската ти, но сметнах, че тази ще ти хареса.

Полковникът се поколеба. Никога досега не беше виждал подобно нещо. Дървената китка, която беше вкарана в стегната ръкавица, приличаше на таралеж с тези пирони.

— Какво трябва да е? Папиемаше?

— Мне. Предполага се, че ще я носиш — обясни Мангрим. — На чукана си. Като истинска ръка. Виж, който погледне тази китка с тези пирони по нея, ще си каже: „Уха, този шибаняк просто не знае какво е болка!“. Ако някой говори зад гърба ти, просто ще го шамаросаш в лицето и ще му отнесеш устните. — Русокосият мъж се ухили доволно. — Направих я специално за теб.

— Ти си луд — каза му Маклин. — Изгубил си си шибания ум! Защо, по дяволите, бих си сложил…

— Полковник — прекъсна го Роланд. — Този може да е побъркан, но мисля, че идеята му е добра.

— Какво?

Младият мъж дръпна качулката си. Лицето и главата му бяха скрити зад мръсни бинтове, закрепени с тиксо. Там, където намотките се разминаваха, се виждаха сиви образувания, които бяха твърди като броня. Бинтовете бяха плътно увити около челото, брадичката и бузите му и стигаха до краищата на танкистките му очила. Роланд отлепи една от лентите тиксо, развъртя около тридесет сантиметра бинт и го откъсна. Предложи го на Маклин.