Лебедова песен [bg]

— Къде я намери? — попита Маклин.

— На врата на шибаняка, полковник! Къде си мислиш, че съм я намерил? Прескочих онази стена ей там и кого мислиш видях точно пред мен — самия Франелин. Носех си брадвата, както винаги. На това му казвам съдба. Просто му отрязах главата и ти я донесох тук. Щях да дойда по-рано, но исках кръвта да се изтече, за да не ти изцапа тентата. Трябва да призная, че си имаш едно много приятно, спретнато местенце.

Полковник Маклин се приближи до главата, протегна се и я докосна с дулото на пистолета си.

— Ти ли го уби?

— Мне. Гъделичках го до смърт. Полковник Маклин, за такъв умен човек като теб стопляш много бавно.

Маклин вдигна горната устна с дулото на пистолета. Зъбите бяха бели и равни.

— Искаш ли да ги избиеш? — попита Мангрим. — Ще станат на чудесна огърлица за онази чернокоса жена, с която те видях.

Полковникът остави устната да се върне на мястото си.

— Кой, по дяволите, си ти? Как така не съм те виждал досега?

— Навъртах се наоколо. Следвам АНС от около два месеца. Аз и още няколко мои приятели си имаме свой собствен лагер. Свалих тази униформа от един мъртъв войник. Стои ми много добре, не мислиш ли?

Маклин усети раздвижване вляво и се обърна, за да види Роланд Кронингер да влиза в тентата. Младият мъж носеше дълго сиво палто с качулка, която беше сложил на главата си. Едва на двадесет години, капитан Роланд Кронингер беше метър и осемдесет и пет и само с два сантиметра по-нисък от Маклин. Беше слаб като плашило и униформата на АНС и палтото му стояха като на закачалка. Китките му се подаваха от ръкавите, а ръцете му приличаха на бели паяци. Той беше начело на атаката, която смаза защитата на Броукън Боу и по негово предложение преследваха Франклин Хейс до смърт. Сега младият мъж се сепна, спря на място и присви очи зад очилата с дебели стъкла към оставената на бюрото на полковник Маклин глава.

— Ти си капитан Кронингер, нали? — попита Мангрим. — И теб съм те виждал наоколо.

— Какво става тук? — гласът на Роланд все още беше писклив. Той погледна полковника. Газената лампа се отразяваше в очилата му.

— Този мъж ми донесе подарък. Убил е Франклин Хейс, или поне така твърди.

— Естествено, че го убих. Тряс! Тряс! — Мангрим удари бюрото с ръка. — И му падна главата!

— Забранено е да се влиза в тази тента — каза с хладен тон Роланд. — Можем да те разстреляме за тази волност.

— Исках да изненадам полковника.

Маклин свали пистолета. Алвин Мангрим не беше дошъл, за да го нарани. Човекът беше нарушил едно от най-важните правила на АНС, но отрязаната глава наистина беше хубав подарък. Сега, след като мисията беше изпълнена — Хейс беше мъртъв, АНС се беше сдобила с богата плячка от превозни средства, оръжия и бензин, и в редиците ѝ бяха постъпили около сто нови войници — Маклин изпита разочарование, точно както се случваше след всяка битка. Чувството беше като да желаеш някоя жена толкова силно, че чак топките да те болят от напрежението, а след като я получиш и можеш да правиш с нея каквото си искаш, да ти доскучае. Не самото получаване на жената беше важно, а вземането — на жени, земи или животи — което караше кръвта му да кипи.