![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
— Колко време ще останем тук?
— Докато АНС не си почине и не събере сили. Искам всички превозни средства да бъдат обслужени и готови за употреба. — Основната част от камионите, колите и караваните — включително и собствената каравана „Еърстрийм“ на Маклин, която използваше за постоянна щабквартира — бяха на дванадесет километра западно от Броукън Боу и щяха да тръгнат насам, за да се съберат с настъпващия военен батальон призори. Полковникът беше сложил началото с лагера на Фреди Кемпка и беше създал пътуваща армия, в която всеки имаше своите задължения, включително пехотинците, офицерите, механиците, готвачите, ковачите, шивачите, двамата лекари и дори лагерните проститутки като Шийла Фонтана. Всички бяха свързани от водачеството на Маклин и нуждата си за храна, вода, подслон… и схващането, че оцелелите, които носеха Знака на Каин, трябва да бъдат изтребени. Всеизвестен факт беше, че тези със знака заразяваха човешката раса с отровени от радиацията гени и ако Америка искаше отново да бъде достатъчно силна, че да отвърне на руснаците, Знакът на Каин трябваше да бъде заличен. Маклин разгледа картата на Небраска. Окото му обходи маршрута на изток по червената линия на магистрала 2, през Гранд Айлънд, Аврора и Линкълн, чак до синята линия, която представляваше река Мисури. От град Небраска АНС можеше да продължи до Айова или Мисури — девствена земя с нови селища и складове, които чакаха да бъдат превзети. След това ги очакваше протежението на река Мисисипи и цялата източна част на страната щеше да се озове пред Армията на съвършенството, която да я завземе и прочисти точно както прочисти огромни части от Юта, Колорадо, Уайоминг и Небраска. Винаги щеше да го има следващото селище и по-следващото и Маклин беше неспокоен. Беше получил доклади за Ескадрон Хидра, Нашествениците на Нолан и така нареченото Американско братство. Нямаше търпение да се изправи срещу тези „армии“. АНС щеше да ги смаже точно както беше смазала Отряда на свободните хора през няколкото месеца на военни действия в Скалистите планини.
— Заминаваме на изток — каза на Роланд. — Ще прекосим река Мисури. — Окото му в загрозеното от образувания лице засия от вълнение от предстоящия лов. Вдигна дясната си ръка и замахна с облечената си в ръкавица длан. Замахна отново, този път по-силно. И по-силно.
Пироните издаваха зловещ свирещ звук, който приличаше на човешки писъци.
54
— Хей! Хей, елате да видите! — Вратата на хамбара рязко се отвори и Слай Муди влезе вътре заедно със сутрешния вятър по петите си. Убиец мигновено скочи от мястото си под каруцата и залая като картечница. — Елате да видите! — провикна се отново домакинът, чието лице беше почервеняло от вълнение. В косата и брадата му се топяха снежинки. Личеше, че се е облякъл набързо, беше хвърлил на гърба си кафяво палто върху дълги панталони, а на краката си все още носеше пантофи. — Трябва да дойдете да видите!
— За какво, по дяволите, си се разкряскал, господине? — Ръсти се беше изправил от купчината със сено, в която беше спал, и разтриваше зачервените си очи. През вратата на хамбара влизаше съвсем слаба светлина. — Всемогъщи боже! Още не се е зазорило!
Джош беше станал на крака и наместваше маската, която тъкмо си беше сложил на главата. Беше спал до каруцата. През годините се беше научил, че да се събудиш по тревога е добър начин да останеш жив.
— Какво има? — попита той.
— Навън! — Муди посочи с треперещ пръст през вратата. — Трябва да дойдете да видите! Къде е момичето? Будна ли е? — Старецът погледна към опънатата върху каруцата палатка.
— За какво е всичко това? — попита Джош. Миналата вечер Слай Муди каза на двама им с Ръсти да държат Суон в хамбара. Те взеха купичките си с яхния и боб и се нахраниха при нея. Тя беше изнервена и мълчалива като сфинкс. Сега за Джош нямаше никаква логика Слай Муди да иска да види Суон.
— Просто я доведете! — каза старецът. — Доведете я и елате да видите! — Той хукна към вратата и излезе на студа, докато Убиец джафкаше по него.
— Кой разхлопа дъската на този? — измърмори си Ръсти под носа, докато си обличаше палтото и си нахлузваше ботушите.
— Суон? — провикна се Джош. — Суон, будна…
Тентата се отвори и момичето излезе. Беше висока, слаба и обезобразена. Лицето и главата ѝ приличаха на грозен шлем. Носеше сини дънки, дебел жълт пуловер и кадифено палто. На краката си беше обула туристически обувки. В едната си ръка държеше Ревльото. Днес не беше направила опит да скрие лицето си. Опипа пътя си с багетата и слезе по стълбата. Наклони глава, за да може да види Джош през тясната цепка, благодарение на която все още не беше изгубила зрението си. Главата ѝ ставаше все по-тежка и трудна за контролиране. Понякога се страхуваше, че вратът ѝ ще се счупи. Онова, което беше останало под образуванията, я изгаряше толкова жестоко, че често пищеше от болка. Веднъж взе един нож и го опря в грозното и деформирано нещо, в което се беше превърнала главата ѝ, и започна да реже. Но образуванията бяха прекалено твърди, същинска броня.