Лебедова песен [bg]

— Вярвам — каза Сестрата, — че това е дар. Вярвам, че го намерих с причина. Вярвам, че ни води по пътя ни с някаква цел. И всичко, което ни показва, е следа, която да последваме. Не подценя…

— Глупости! — прекъсна я Пол и едва не скочи на спирачката, но се страхуваше, че джипът ще се хлъзне и ще излезе от пътя. Клошарката го погледна. На покритото ѝ с отвратителните образувания лице бяха изписани шок, гняв и разочарование. — Помниш ли, че видя някакъв шибан клоун в това проклето чудо? Видя счупена каруца „Конестога“ или каквото там смяташ, че е, както и хиляди други неща, в които няма никакъв смисъл! Каза да продължим на изток, защото смяташ, че виденията или картините, които виждаш по време на сънеброденето ти, или каквото са там, стават по-ясни. След това каза да се върнем отново на запад, защото виденията започнаха да избледняват и ти се опита да се съсредоточиш върху посоката. След това каза да вървим на север, после на юг… и после пак на север и на юг. Сестра, ти виждаш в това проклето нещо онова, което искаш да видиш! Да, намерихме Матисън в Канзас! Е, и? Може би си чула нещо за този град, когато си била дете! Някога замисляла ли си се за това?

Сестрата мълчеше и стискаше стъкления пръстен по-близо до себе си. Най-накрая каза онова, което искаше да каже от много, много дълго време:

— Вярвам, че този предмет е дар от Господ.

— Да бе — Пол се усмихна горчиво. — Е, огледай се. Просто се огледай. Някога замисляла ли си се, че Бог може да е луд?

Очите на клошарката запариха от сълзи и тя извърна поглед от мъжа, защото проклета да беше, ако му позволеше да я види да плаче.

— Цялото това нещо си ти, не разбираш ли? — продължи той. — Онова, което ти виждаш, което ти чувстваш и което ти решиш. Ако проклетото чудо те води нанякъде — или при някого — защо направо не ти покаже къде трябва да отидеш? Защо си играе номера със съзнанието ти? Защо ти изпраща тези „следи“ на парчета и части?

— Защото — отговори Сестрата със съвсем лек трепет в гласа си — да бъдеш избран да получиш подарък не означава, че знаеш как да го използваш. Проблемът не е в стъкления пръстен… а в мен, понеже онова, което мога да разбера, си има граници. Давам всичко от себе си и може би… може би човека, когото търся, още не е готов да бъде намерен.

— Какво? Я стига!

— Може би обстоятелствата още не са както трябва. Може би картината не е завършена и затова…

— О, Господи! — отвърна изморено Пол. — Наясно ли си, че бълнуваш? Измисляш си неща, които не са верни, защото много силно желаеш да са истина. Не искаш да си признаеш, че пропиляхме седем години от животите си в преследване на духове.