Лебедова песен [bg]

— Това не те извинява за нахлуването в тентата, господине — скастри го Роланд. — Просиш си куршума.

— Не, не си го прося, капитане. Прося си да бъда произведен в сержант на механичната бригада. — Зелените му очи се плъзнаха от Роланд към полковник Маклин. — Много съм добър с машините. Мога да поправя почти всичко. Дайте ми частите и аз ще ги сложа по местата им. Също така мога да правя разни неща. Да, сър, ако ме произведеш в сержант на механичната бригада, ще ти покажа какво мога да направя за Армията на съвършенството.

Маклин се замисли и погледна безносото лице на Алвин Мангрим. Точно от такива мъже имаше нужда АНС. Този тук имаше кураж и не се страхуваше да поема рискове, за да получи каквото желае.

— Ще те произведа в ефрейтор — отвърна той. — Ако си вършиш добре работата и покажеш лидерски качества, ще те произведа в сержант на механичната бригада след един месец. Съгласен ли си?

Другият мъж сви рамене и стана.

— Мисля, че да. Ефрейтор е по-добре от редник, нали? Ще мога да давам заповеди на редниците, не е ли така?

— А един капитан може да нареди да ти гръмнат задника. — Роланд застана пред Мангрим. Двамата се гледаха очи в очи като две диви животни. На лицето на русокосия се появи тънка усмивка. Превързаната и гротескна мутра на младия мъж остана безстрастна. Най-накрая каза: — Ако отново влезеш в тази тента без разрешение, лично ще те застрелям… или може би ще предпочетеш екскурзия до караваната за разпити?

— Някой друг път. Сър.

— Докладвай на сержант Дрейгър в тентата на механичната бригада. Размърдай се!

Мангрим извади ножа си от бюрото. Отиде до мястото, където беше срязал тентата, за да се промъкне тук, и се наведе, но преди да изпълзи навън, погледна отново Роланд.

— Капитане? — каза с мек глас той. — На твое място щях да внимавам, докато се разхождам в мрака. Има много начупени стъкла навън. Може да се спънеш и да си отрежеш главата. Сещаш ли се какво имам предвид? — Преди Роланд да успее да отговори, Мангрим пропълзя през процепа и изчезна.

— Копеле! — кипна младият мъж. — Ще заповядам да го разстрелят!

Маклин се разсмя. Забавляваше се, когато видеше Роланд, който се контролираше до съвършенство и имаше емоциите на машина, да излиза от кожата си. Така чувстваше, че контролира положението.

— Този човек ще стане лейтенант за шест месеца — каза полковникът. — Разполага с въображението, необходимо на АНС. — Той отиде до бюрото и се загледа в главата на Франклин Хейс. С пръста на лявата си ръка проследи един от кафявите келоиди, които петняха студената синя кожа. — Проклет със Знака на Каин. Колкото по-скоро се отървем от тази мръсотия, толкова по-бързо ще върнем нещата както си бяха преди. Не. Ще ги направим по-добри, отколкото бяха. — Маклин протегна новата си ръка и я сложи на картата на Небраска, като я прониза с пироните. Придърпа я към себе си. — Призори изпрати разузнавателни патрули на изток и югоизток — каза на Роланд. — Кажи им да разузнават, докато се стъмни.