Лебедова песен [bg]

Джош погледна Ръсти, който поклати глава и се освободи от Слай Муди.

— Трябва да продължим.

— Защо? Накъде? Какво търсите, което си струва да бъде намерено?

— Не знам — призна си Джош. През седемте години на скитане от селище на селище именно скиталчеството се беше превърнало в смисъл на живота им, а не установяването на някое място. Въпреки това гигантът се надяваше един ден да намерят място, на което да останат за повече от няколко месеца… Дори можеше да тръгне на юг към Мобайл, за да потърси Роуз и момчетата си. — Предполагам, че ще разберем, когато го намерим.

Муди имаше намерение да се възпротиви отново, но съпругата му го спря:

— Силвестър? Става много студено тук навън. Те са взели своето решение и смятам, че трябва да направят онова, което смятат за правилно.

Старецът се поколеба, погледна отново към ябълковото си дърво и кимна.

— Добре — измърмори той. — Разбирам, че трябва да продължите по своя път. — Изгледа сърдито Джош, който беше поне с десет сантиметра по-висок от него. — А сега ме слушай внимателно, господине — предупреди го Слай Муди. — Ще защитаваш това момиче, чуваш ли ме? Вероятно един ден ще осъзнае, че трябва да прави това, което виждам, че може. Но ти ще я защитаваш, чу ли?

— Да — отвърна гигантът. — Чух.

— В такъв случай продължавайте — каза Слай Муди. Джош и Ръсти тръгнаха към хамбара, но старецът не беше приключил. — Нека Бог да е с вас! — Той вдигна една шепа с бели цветове от снега, доближи ги до носа си и вдиша.

Близо час след като „Пътуващо представление“ се заклатушка по пътя на север, Слай Муди си облече най-дебелото палто и ботуши и каза на Карла, че не може да седи и минута повече. Смяташе да мине през гората, да отиде до дома на Бил Макхенри и да му разкаже историята за момичето, което можеше да върне живота на дърво само с допира си. Бил Макхенри имаше пикап и малко бензин и Слай Муди обеща, че ще разпространи наоколо новината за това девойче, защото беше видял чудо и надеждата за света все още не беше умряла. Щеше да намери някой хълм, от който да крещи името на Суон, и когато ябълките узрееха, щеше да направи ябълково пюре и да покани всички, които живееха в опустошените ферми в радиус от няколко километра, да станат част от чудото.