![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Пол завъртя очи. От двете страни на тесния път имаше гъста гора.
— Виж — каза той, — искам да ме чуеш много внимателно, ако трябва чети по устните ми: намираме се в средата на нищото и ни свършва бензинът. Този път няма резервоари наблизо, които да източим. Съвсем скоро ще стане тъмно и мисля, че не сме на правилния път. А сега ми кажи защо да не ти извия проклетия тънък врат?!
Хю изглеждаше наранен.
— Защото — отвърна с невероятно достойнство той — си добро човешко същество. — Лекарят хвърли бърз поглед на Сестрата, която го изгледа косо. — Знам пътя. Наистина. Показах ви откъде да заобиколим онзи срутен мост, нали?
— Накъде да продължим? — попита с твърд тон клошарката. — Наляво или надясно?
— Наляво — отвърна Хю… и веднага съжали, че не беше казал „надясно“, но вече беше прекалено късно, пък и не искаше да изглежда като глупак.
— Надявам се Мерис Рест да е зад следващия завой — каза сърдито Пол, — или съвсем скоро ще продължим пеша. — Включи на скорост и зави наляво. Пътят се изви през коридор от мъртви дървета, чиито клони се преплитаха и скриваха небето.
Хю се разположи удобно и зачака присъдата си, а Сестрата се наведе, за да вдигне чантата си. Разкопча ѝ ципа, бръкна за стъкления пръстен и го извади. Сложи го в скута си и хванатите в капана на стъклото скъпоценни камъни веднага засветиха. Тя се загледа в блестящата им дълбочина.
— Виждаш ли нещо? — попита Пол.
Сестрата поклати глава. Цветовете пулсираха, но все още не бяха нарисували картини. Как функционираше стъкленият пръстен и какво точно представляваше, си оставаше загадка. Според Пол радиацията беше превърнала стъклото, скъпоценните камъни и благородните метали в някаква суперчувствителна антена, но не знаеха към какво беше настроена. Въпреки това бяха стигнали до извода, че стъкленият пръстен ги води към някого, което означаваше, че бяха запазили онази част от себе си, която вярваше в чудеса. Използването на този предмет беше като скок в мрака и загърбване на съмнението, страха и всички останали поквари, които замъгляваха съзнанието. Следването му беше върховна демонстрация на вяра.
По-близо ли сме до отговора, или по-далеч? — запита се Сестрата, докато гледаше пръстена. — Кого търсим и защо? Въпросите ѝ, знаеше тя, щяха да получат отговори в символи, картини, гледки, сенки и звуци, които можеше в действителност да са далечни човешки гласове, скърцането на колела или лаят на куче.
Един диамант гореше като метеор и светлината му се разпространи по нишки от сребро и платина. Подобно на верижна реакция още диаманти избухнаха в пламъци. Сестрата усети как силата на стъкления пръстен се протяга към нея, придърпва я надълбоко, още по-надълбоко и по-надълбоко, докато цялото ѝ същество не се съсредоточи върху експлозиите от светлина, които избухваха в хипнотичен ритъм.
Вече не се намираше в джипа с Пол Торсън и еднокракия лекар от Амарило. Стоеше на някакво покрито със сняг поле, осеяно с пъновете на отсечени дървета. Едно дърво обаче беше останало. То беше покрито с диамантено бели цветове, които бяха галени от вятъра. На ствола на дървото бяха оставени отпечатъци от длани, сякаш прогорени в кората — пръстите бяха дълги и тънки, пръсти на млад човек.
Върху ствола имаше и букви, като че ли написани с огън: „С… У… О… Н“.
Сестрата се опита да обърне глава, за да огледа по-добре мястото, на което се намираше, но съновидението започна да избледнява. Усети присъствието на сенчести фигури и чу далечни гласове. Вероятно това беше един хванат в капана на времето момент, който някак си беше предаван към нея като снимка през призрачни проводници. И в следващия миг съновидението изведнъж изчезна и тя отново беше в джипа със стъкления пръстен в ръцете си.
Сестрата изпусна затаения си дъх.
— Пак беше там — обърна се тя към Пол. — Отново го видях — единственото дърво в полето с пънове, с отпечатъците от длан и прогорения в ствола надпис „СУОН“. Видението беше по-ясно от миналата вечер и този път… Мисля, че помирисах ябълки. — Целият ден вчера бяха пътували към Мерис Рест и прекараха нощта в останките на стара къща. Именно там клошарката беше погледнала в стъкления пръстен и за първи път видя дървото с цветовете по него. Този път видението беше по-ясно — видя всяка малка подробност от дървото, всеки хилав клон и дори малките зелени пъпки, които се подаваха под цветовете. — Мисля, че се приближаваме — каза тя. Сърцето ѝ биеше бързо. — Видението беше по-ясно. Трябва да се приближаваме!
— Всички дървета са мъртви — напомни ѝ Пол. — Просто се огледай. Нищо не цъфти… и нищо няма да цъфне. Защо това чудо ти показва цъфнало дърво?