Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Сигурно тогава ще ме вземат за привидение — каза със смях кралят. — Защото никой няма да разбере как съм попаднал тук. Нали привиденията имат навик да проникват през стените и тавана.
— Ах, господарю, какъв скандал ще стане! Никога не се е говорило толкова за бедните госпожици, непощадени от злословията.
— Какво да правя, скъпа Луиза?… Кажете ми!
— Трябва… Простете, думите ми могат да ви се сторят жестоки.
— Слушам ви — Людовик се усмихна.
— Трябва да махнете стълбата и да се откажете от цялото това начинание. Помислете, господарю, ако ви заварят тук, ще стане скандал и ще убие цялата радост от нашите срещи.
— Може, без да се маха стълбата, да се намери начин да се избягнат всички тези неприятности. Аз ви обичам повече, отколкото вие мен, затова съм по-изобретателен от вас.
Тя го погледна и хвана протегнатата му ръка.
— Казвате — продължи кралят, — че всеки лесно може да влезе и да ме завари тук.
— Да, господарю, и в тази минута дяла тръпна при тази мисъл.
— Така е, но никой няма да ме завари, ако се спуснем двамата в стаята под нас.
— Господарю, какво говорите? — възкликна изплашеното момиче.
— Лошо ме разбирате, щом още при първите ми думи започвате да се сърдите. Знаете ли на кого са долните стаи?
— На граф Дьо Гиш.
— На господин Дьо Сент-Енян.
— Наистина ли? — зарадва се Ла Валиер.
Това възклицание, изтръгнало се от зарадваното сърце на девойката, блесна мълниеносно като сладко предчувствие във възхитеното сърце на краля.
— Да, на нашия приятел Сент-Енян.
— Но аз не мога да гостувам на господин Дьо Сент-Енян! — възрази Луиза. — Това е невъзможно, невъзможно!
— Мисля, че под охраната на краля всичко е възможно. Нали вярвате на думите ми?
— Вярвам, когато ви няма. Когато сте с мен, когато чувам вашия глас, на нищо повече не вярвам.
— Но какво може да ви убеди, Боже мой?
— Знам, че е неуважително да се съмняваш в негово величество, но за мен вие не сте кралят.
— Слава богу, да се надяваме… Но аз измислих… Ще ви успокои ли присъствието на трето лице?
— Присъствието на господин Дьо Сент-Енян? Да.
— Наистина, Луиза, вашата недоверчивост ме оскърбява. Ла Валиер не отвърна нищо, само погледна с проникващия до дъното на сърцето му ясен поглед и тихо каза:
— Не вие сте този, на когото не вярвам. Не към вас са отправени моите подозрения.
— Добре, съгласен съм — въздъхна кралят. — Господин Дьо Сент-Енян, който има щастието да се ползва от доверието ви, винаги ще присъства на нашите срещи…
— Почакайте, това не е всичко. Малко търпение, защото не сме стигнали до края, господарю…
— Добре. Пронижете открай докрай сърцето ми.
— Вие разбирате, че дори в присъствието на Сент-Енян нашите срещи трябва да имат някакъв разумен предлог. Измислете нещо…
— Вие сте необикновено предпазлива, толкова искам да съм като вас. За нашите срещи ще има разумен предлог и аз вече го измислих. Значи утре, ако желаете…
— Утре?
— Искате да кажете, че утре е твърде късно? — възкликна кралят, притискайки горещата ръка на Ла Валиер.
В същия момент в коридора се чуха стъпки.
— Господарю, господарю — прошепна тя, — някой идва! Бягайте!
С един скок кралят се озова зад паравана. Скри се навреме. Когато повдигаше капака, вратата се отвори и влезе Монтале. Без всякакви церемонии. Хитрушата знаеше, че ако почука, ще покаже обидно недоверие към Ла Валиер. Забеляза, че два стола стоят твърде близо един до друг. Доста се забави, докато затваряше вратата, и кралят успя да повдигне капака и да се спусне по стълбата.
Едва доловим звук даде на придворната дама да разбере, че кралят е успял да се спусне при Сент-Енян. Чак тогава тя се справи с вратата и се приближи до Ла Валиер:
— Луиза, хайде да поговорим сериозно.
Все още силно развълнувана, Ла Валиер с ужас чу думата „сериозно“, на която Монтале натърти.
— Боже мой, Ора! — прошепна тя. — Какво още се е случило?
— Мила моя, принцесата се досеща за всичко. Напоследък тя започна да променя често решенията си. Отначало те приближи до себе си, после те отдалечи, сега отново те приближава.
— Действително, това е странно. Но аз свикнах със странностите й.
— Почакай, това не е всичко. Сигурно си забелязала, че вчера принцесата не те включи в свитата си, но после изведнъж промени решението си. Мисля, че тя има достатъчно козове в ръцете си, защото ми се струва, че върви право към целта. След като не може да постави препятствия по пътя на потока, който помита всичко тук, във Франция… Имам предвид бурния поток, който разби вратата на манастира на кармелитките в Шайо и прекатури всички придворни предразсъдъци както в Париж, така и във Фонтенбло.