Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Евгений Павлович, зная, че владеете добре английски. Няма нужда да си го практикувате чрез мен.
— Извинявай. От размирици ли се опасяват японците, Ваня? С изключение на онзи инцидент нямаше много хулиганщини… — Гласът му замря. Около сградата бяха строени два отряда тежко въоръжени пехотинци. Изглеждаше наистина много странно. Динг си помисли, че тук един-двама полицаи би трябвало да са достатъчни…
— Йоб твою матъ!
В този момент Кларк се гордееше с младежа. Колкото и неприлична да беше ругатнята, един руснак би казал точно това. Причината също бе ясна. Пазачите около посолството наблюдаваха какво става навън не по-малко, отколкото какво става вътре, а морските пехотинци не се виждаха никакви.
— Иван Сергеевич, като че ли има нещо изключително странно.
— Наистина е странно, Женя — съгласи се спокойно Джон Кларк. Той не намали скоростта и се надяваше, че войниците на тротоара няма да забележат двамата гайджин, минаващи оттам, и да им запишат номера. Може би моментът бе подходящ да сменят взетата под наем кола.
— Казва се Арима, сър. Първо име Токикичи, генерал-лейтенант, петдесет и три годишен. — Армейският сержант беше специалист в разузнаването. — Завършил е тяхната Академия за национална отбрана, издига се във войската като пехотинец с постоянно добри изяви. Въздушнодесантна квалификация. Преди осем години изкарва курса за повишаване в чин в казармите на Карлайл, представя се чудесно. Формулярите му приписват „политическа проницателност“. Има стабилни връзки. Генералът командва тяхната Източна армия, грубо съответствие на корпус в американската войска, но без толкова тежко снаряжение, което важи особено за артилерията. Състои се от две пехотни дивизии, Първа и Дванадесета, Първа въздушнодесантна бригада, Първа сапьорска бригада, Втори противовъздушен отряд и други административни подкрепления.
Сержантът предаде папката, съдържаща и две снимки. „Вече врагът си има лице — помисли си Джексън. — Поне едно.“ Той го проучи за няколко секунди и затвори папката. Тя щеше да отиде под код ФРЕНЕТИЧНО в Пентагона. Първият шеф от Обединения комитет на началник-щабовете стоеше на паркинга и бе щастливото копеле, което щеше да им съобщи новината, била тя и лоша. Джексън подреди документите си и се отправи към Изолатора, който всъщност представляваше приятна зала, разположена от външната страна на източното крило.
Чет Номури прекара деня в срещи в безразборни часове с трима от контактите си, от които не научи нищо, освен че се мъти нещо много странно, макар че никой не знаеше какво. Реши, че най-добрият начин на действие е да отиде пак в обществената баня с надеждата, че Казуо Таока ще се появи. Най-накрая той дойде, а през това време Номури бе киснал толкова дълго във врялата вода, че чувстваше тялото си като спагети, престояли в тенджерата около месец.
— Сигурно денят ти е бил като моя — успя да подхвърли той с разкривена усмивка.
— Какъв беше твоят? — попита Казуо. Неговата усмивка бе уморена, ала възторжена.
— Има една готина мадама в един бар. Три месеца я обработвах. Прекарахме изтощителен следобед. — Номури пъхна ръка под водата и симулира агония по недвусмислен начин. — Може никога повече да не се вдигне.
— Ще ми се онази американка все още да беше тук — рече Таока, като се настани в басейнчето с продължително „ааааах“. — Сега ми трябва някоя като нея.
— Замина ли си? — поинтересува се невинно Номури.
— Мъртва е — отвърна чиновникът, като лесно овладя чувството за загуба.
— Какво се е случило?
— Щяха да я изпращат у дома й. Ямата прати Канеда, телохранителя си, за да оправи нещата. Изглежда обаче, че тя е взимала наркотици. Намерили я умряла от свръхдоза. Много жалко — отбеляза Таока, сякаш описваше кончината на съседската котка. — Но там, откъдето тя идва, има още като нея.
Номури само кимна с отегчена незаинтересованост, като мислено си отбеляза, че досега не бе виждал тази страна на мъжа. Казуо беше сравнително типичен японски чиновник. Той влязъл в компанията си веднага след колежа, като започнал на малко отдалечена от чиновничеството длъжност. След като работил там пет години, бил изпратен в бизнесшкола, която в тази страна беше интелектуалното съответствие на Перис Айлънд с леки примеси от Бухенвалд. Имаше нещо възмутително в начина, по който тази държава функционираше. Той очакваше, че нещата ще са различни. В крайна сметка тук бе чужда земя, а всяка страна се различава от другите и по принцип това е хубаво. Америка беше живото доказателство. Тя до голяма степен се прехранваше чрез пъстрото множество, стичащо се към крайбрежието й, като всяка етническа общност добавяше по нещо в националното блюдо и така се получаваше често кипяща, ала винаги градивна и жизнена смес. Сега обаче истински разбра защо хората идваха в САЩ и особено жителите на тази държава.