Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Тук обаче нямаше да има никаква засада, никакви опасности, затова той прекрачи и стъпи долу. В другия край Порталът висеше на една стъпка над огромните сиви каменни плочи — Ранд не искаше да им навреди повече, отколкото досега. Беше в Сърцето на Камъка и с изпълнилата го Сила и на светлината, процеждаща се през Портала от стаята на „Дракона“, успя да види тесния процеп в един от камъните, където беше забил в пода Каландор. Който го извади, ще последва. Дълго и упорито беше мислил, преди да прати Наришма да му донесе Каландор. Каквото и да казваха Пророчествата с това, чеще го последва, днес Наришма беше зает. Обкръжаваше го гора от огромни колони от червен мрамор, които се простираха в сумрака, скриващ незапале-ните златни светилници, сводестия таван и огромния купол. Ботушите му глухо отекваха в огромната зала, както и тихият шепот на меките ботуши на Девите. Тук усещането за теснота изчезна.
Мин скочи веднага след него — с по един нож за мятане във всяка ръка, завъртя глава насам-натам и очите й зашариха в тъмното — но Кацуан, застанала до отвора, каза:
— Никога не скачам, освен ако не е абсолютно наложително, момче. — И протегна ръка с очакване да я поеме.
Той я смъкна долу и тя кимна за благодарност. Можеше да означава благодарност. Или „Виж ти, отдели от проклетото си време за това“, също така. Над извърнатата й нагоре длан се появи кълбо от светлина, след миг над ръката на Аливия също затрептя светло кълбо. Около двете се разля светло петно и околният сумрак стана още по-тъмен. Нинив настоя за същата учтивост и намери у себе си благоприличие да измърмори едно „благодаря“ — тя също бързо сътвори светещата си топка, — но когато поднесе ръка на една от Девите — стори му се, че беше Сарендра, една от Шайдо, макар под черното було да не можеше да види нищо повече от две сини очи — тя изсумтя презрително и скочи с копие в ръка, последвана от другите две. Ранд остави Портала да се затвори, но сайдин задържа, въпреки кипналия си стомах и световъртежа. Не очакваше, че ще му се наложи отново да прелее, преди да е напуснал Камъка — Аланна не искаше да остави възможност на Луз Терин да се докопа до Силата.
„Трябва да ми се довериш — изръмжа Луз Терин. — Щом трябва да стигнем до Тармон Гай-дон, за да можем да умрем, трябва да ми се довериш“.
„Веднъж ми каза да не се доверявам никому — помисли си Ранд. — Включително и на теб“.
„Само лудите не вярват никому — прошепна Луз Терин. И изведнъж се разплака. — О, защо този луд е в главата ми?“
Ранд потисна гласа.
Закрачи към високата арка, извеждаща от Сърцето, и се изненада, като видя двама Бранители на Камъка — с широки шлемове и лъскави ризници, с бухнали ръкави на черните куртки на жълти ивици. С извадени мечове, те се взираха напрегнато през арката със смесица от смут и мрачна решителност. Явно се бяха стъписали от това, че виждат светлини и чуват стъпки да отекват в зала само с един вход, този, който пазеха. Девите се приведоха, изпънали копия, разпръснаха се от двете му страни и бавно запрйстъпваха срещу двамата.
— Кълна се в Камъка, той е! — възкликна единият и припряно прибра меча си в ножницата. Нисък и плещест, с крив белег, почващ от челото и минаващ през носа чак до челюстта, той дълбоко се поклони и разпери широко облечените си в стоманени ръкавици ръце. — Ягин Хандар, милорд. Камъкът стои. Това го получих в онзи ден. — И опипа с длан белега на лицето си.
— Почетна рана, Хандар, и паметен ден — отвърна му Ранд, докато другият също прибираше припряно оръжието си и се навеждаше за поклон. Чак сега Девите отпуснаха копията си, но лицата им останаха забулени. Паметен ден? Тролоци и мърдраали в Камъка. Втория път, в който истински беше развихрил Каландор, Меча, който не е меч, точно така, както трябваше да се използва. Лежащите навсякъде около него мъртви. Мъртвото момиче, което не можа да съживи. Кой можеше да забрави такъв ден! — Зная, че заповядах Сърцето да се пази, докато Каландор беше тук, но защо още стоите на пост?
Двамата се спогледаха озадачено.
— Вие наредихте да даваме стража, милорд Дракон — рече Хандар. — И Бранителите се подчиняват. Но нищо не сте казали за Каландор, освен никой да не се доближава до него, ако не представи сигурно доказателство, че го пращате вие. — Изведнъж нисичкият мъж се сепна и отново се поклони, още по-дълбоко. — Простете, милорд, ако ви се е сторило, че възразявам. Не исках. Да събера ли Върховните лордове от покоите им? Вашите се поддържат в готовност за идването ви.