Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Но какво ще ми обещаеш, ако ти се отдам?
— Всичко, каквото имам и ще имам, Феодоро. Феодора се засмя иронично.
— Страхувам се, че това, което имаш, е малко, а това, което ще имаш, е още по-малко, та може да направя лоша сделка.
Лицето на банкера побледня, той се отдръпна.
— Какво искаш да кажеш?
— Че си разорен, господин Ягодкин, че скоро ще фалираш.
— Който ти е казал това, те е измамил.
— Съвсем не, това е цялата истина, уверена съм. А това, че не си спрял плащанията си през последните 14 дни, се дължи на умението ти да лавираш.
— Значи, когато касата ми се изпразни, тогава и приятелството ни свършва, така ли, госпожо? Нали ви разбрах добре?
— Точно тъй — каза Феодора, без да се замисли. Ягодкин вдигна ръка заканително.
— Вие сте си играли подло с мене, но не можете да си представите как любовта се превръща в злоба. Вие искате да ме оставите сега, та да си намерите някоя друга плячка и с парите й да удовлетворите суетата си, ала сте се измамили. В това отношение Николай Ягодкин е твърде постоянен и когато си намисли нещо, не го изпуска из ръцете си, докато не успее.
— Какво ли ще сторите? Надявам се, че няма да ме накарате насила да ви обичам?
— Бъдете сигурна, аз ще ви изнасиля. — Лицето му стана мораво. — Нима искате да ме влудите? Ще паднеш на колене пред мене и ще ми кажеш, че ме обичаш. Казвам ти, че трябва да направиш това.
Той се приближи до нея и я улови за пълната ръка. Събори я на земята с един замах. Феодора не продума нищо, скоро се опомни и стана от пода.
— Махни се оттука, ти си луд — каза тя. — Караш ме да се гнуся от тебе. Надяваш ли се, че ще останеш ненаказан, задето обиди една беззащитна жена, и то в чужда къща? Или си мислиш, че няма да смея да викам за помощ, за да не се компрометирам? Ти се мамиш, любезни Ягодкин! Иван Кардов утре ще ти отговори.
— Иван Кардов! — извика Ягодкин. — Аз не се плаша от него. Нека само дойде, не се плаша и от дуел.
Зад завесата се чу шум. Ягодкин се огледа уплашено.
— Не сме ли сами тук? — попита той.
— Не сме. Счетох за нужно да имам един свидетел. Свидетелят ми е Иван Кардов, директорът на полицията.
Иван Кардов се показа и иронично се поклони на Ягодкин. Поглади черната си брада и му рече с приятен глас:
— Мога ли да разчитам, господин Ягодкин, утре да ви намеря в Екатерининския парк? Оставям на вас да изберете оръжието, аз бих предпочел черкезки ками.
— С такива смъртоносни оръжия не съм научен да си служа, много съжалявам.
Кардов сви рамене.
— Смъртоносни оръжия — каза той, — като че ли черкезките ками са по-опасни от револвер! Ако желаете, може да намажем с отрова върховете им, за да станат още по-опасни.
Ягодкин се изсмя с глас.
— Значи директорът на петербургската полиция иска да извърши убийство в Екатерининския парк!
— Да вземеш участие в дуел е почтена работа. Но аз считам за унижение да се бия с един фалшификатор.
Николай Ягодкин побледня и се отдръпна няколко крачки назад. Като че гръм го удари.
— Фалшификатор! — извика той, като понечи да нападне Кардов.
Кардов го отстрани и бързо мушна ръка в джоба на горното си палто.
— Познавате ли това? — попита той, като му показа документ, който приличаше на полица.
Ягодкин гледаше ту Феодора, ту Кардов, който каза:
— Драги господине, тази полица е на известната петербургска фирма „Росинов и син“. Вие трябва да сте били в близки отношения с тази фирма, тъй като полицата е издадена от вас.
— Мисля, че срокът на тази полица не е изтекъл — рече Ягодкин.
— Прав сте за това — каза Кардов, — но за жалост господин Росинов е бил уведомен за това по-отрано и останал учуден, когато се научил, че е за такава голяма сума. Казал, че никога не е подписвал полици за такива големи суми. Какво смятате да правите? — запита Кардов, като видя, че Ягодкин се готвеше да скочи от прозореца.
— По-далече от прозореца! — извика Феодора. — За да не узнаят и другите в тази къща. По-добре ще е никой да не разбере нищо.
Кардов каза на Ягодкин, че знае чия е тази полица.
— Знаете ли какво ми каза Росинов? Той каза, че тази полица е фалшифицирана и че фалшификаторът сте вие. Вие сте в моите ръце и ако искам, мога веднага да ви арестувам, без дори да ви разпитвам.
— Какво смятате да правите тогава? — Това прозвуча така жално и умолително, като че Ягодкин в един миг се бе променил.
— Ще зависи от разговора ни, затова утре в дванайсет часа елате в моя кабинет. Сигурен съм, че ще дойдете.
— Помислете си сега, господин Ягодкин — каза Феодора, като отвори вратата, — дали можете да ме накарате насила да ви обичам.
Ягодкин се спря на прага като човек, който обмисляше дали да направи нещо важно.