Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
То обаче очевидно нямаше такова намерение и предпочете да се държи настрани, ръмжейки яростно, докато червените му очи горяха със свиреп пламък.
— Защо не идваш? — тихичко подканяше Елбраян. — Нали искаше да ме убиеш, хайде, ела и опитай!
Зомбито потъна между дърветата и той се хвърли след него. То обаче вече бе изчезнало и младият мъж осъзна, че не бива да спира нито за миг. Двубоят им още повече заприлича на игра между котка и мишка, само че този път котки бяха и двамата.
Гледаше да не напуска тесните пътеки и се движеше бързо с надеждата да забележи чудовището, преди то да е изникнало на сантиметри от него. Реши да се върне при поляната със свещите и никак не се изненада, когато откри неживото създание да го очаква там. Сега вече разбираше, че тази битка, на това поле, е била предопределена незнайно откога. Направи крачка към зомбито и то също пристъпи към него, първо бавно и някак колебливо, после обаче неудържимо, размахало костеливи ръце.
Младият мъж отби нападението му и като се претърколи на една страна, изправи се и сам се хвърли в атака. Този път ударът му не остана без последствия и в разкапаната плът зейна дупка.
Чудовището отново замахна и тежкият му пестник се стовари върху рамото на Елбраян; Той обаче не се поклати и отново заби меча между ребрата на противника си, после посегна към врата му.
Зомбито вдигна ръка, за да се предпази и камъкът, вграден в дръжката на меча, изведнъж засия, а острието се изпълни със страховита енергия, сякаш бе уловило мощна светкавица и я бе заключило в себе си.
Без никакво усилие оръжието посече ръката на чудовището над лакътя, после се стрелна към лицето му.
Заслепено, неживото създание се дръпна назад, виейки от болка. Елбраян го последва и заби меча дълбоко в гърдите му, след което го извади и нанесе нов удар — разсече ключицата и продължи надолу, оставяйки още една дупка в разложените гърди.
Зомбито рухна на земята и се пръсна на парчета всред взрив от зелена светлина, от който младият мъж политна назад, а целият свят сякаш се завъртя около него.
Дойде на себе си доста по-късно, когато небето на изток вече започваше да просветлява. Намираше се върху най-горните камъни на непокътнатата могила.
— Отново цяла? — прошепна той и се зачуди дали гробът изобщо се бе отварял.
Опита се да стане, ала не можа — боляха го всички кости. Едва тогава усети колко му е студено и се запита дали това не бе краят, дали нямаше да умре тук, съвсем сам. Какво ли, чудеше се, бе предизвикало този кошмар?
Осенен от неочаквана мисъл, той се огледа наоколо.
— Чичо Мейдър? — промълви, останал без дъх — това наистина беше гробът на Мейдър, неговия предшественик и чичо.
Дали всичко щеше да се окаже само един сън? Ами чудовището? Ами мечът?
Прекалено заинтригуван, за да обръща внимание на болката, Елбраян се изправи на крака и когато погледна надолу, видя на земята познатото оръжие.
Протегнал ръка, младият мъж тръгна към него, то обаче го изпревари и само се озова в десницата му.
Възхитен от прекрасната изработка, Елбраян го поднесе към очите си и се вгледа в искрящия сребрий, във великолепната дръжка, в наситеносиния камък и подобните на буреносни облаци пръски.
— Буря! — ахна младият мъж, разбрал изведнъж истината за неповторимия камък.
Това беше Буря, мечът на Мейдър, един от шестте пазителски меча, изковани от елфите преди много години.
— Точно така — разнесе се мелодичен глас някъде зад него и когато се обърна, Елбраян видя Бели’мар Джуравиел да седи на един нисък клон и да му се усмихва.
— Мечът на Мейдър.
— Вече не — отвърна елфът. — Мечът на Елбраян, извоюван в мрака на нощта.
Младият мъж с мъка си пое дъх.
— Стари приятелю — рече той най-сетне. — Боя се, че светът е полудял.
Джуравиел кимна безмълвно.
Глава 42
Слава
Зимата най-сетне отпусна ледената си хватка, повече от три седмици след пролетното равноденствие. Понякога все още валеше сняг, който обикновено преминаваше в дъжд и чистата снежна покривка постепенно отстъпи място на разкаляна, сива каша. За Елбраян и неговия таен отряд тази промяна се оказа нож с две остриета. От една страна, вече не им се налагаше да прекарват нощите скупчени толкова близо до огъня, че едва не си опърляха веждите, ала омекналото време отваряше на нашествениците път там, където доскоро не можеха да минат. Гоблините, паурите и великаните започнаха да навлизат все по-навътре в гората и макар че Елбраян и другарите му обикновено унищожаваха малките им съгледвачески отряди навреме, опасността да бъдат открити ставаше все по-голяма.