Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
И тогава чу някой да прошепва името му. Обърна се към тъмните борове зад гърба си, осъзнал извън всяко съмнение, откъде бе долетял звукът. Навлезе между дърветата и се отправи към могилата в сърцето на горичката.
Нещо не бе наред и той го усещаше с цялото си същество, сякаш магията, която витаеше във въздуха, си беше отишла. Изведнъж в това вълшебно място, осветено, както вярваше той, лично от Туел’алфарите, като че ли не бе останало нищо свято.
Когато се озова във вътрешността на горичката, Елбраян се облегна на Ястребокрилия и се взря в каменната могила. Колко ясно я виждаше, изуми се той, после прехапа устни, осъзнал изведнъж, че светлината, която огряваше малката полянка, идва не от къде да е, а от самия гроб.
Измежду скалните късове струеше ослепителна, яркозелена светлина!
Неочаквано горните камъни се размърдаха. Елбраян бе обзет от непреодолимо желание да се обърне и да избяга, цялото му същество го молеше да се маха оттам.
Ала нещо друго, нещо по-силно от самия него, го накара да остане.
Много бавно камъните се отместиха встрани и се подредиха един върху друг, образувайки високи стени около отворения гроб. Светлината стана още по-силна и Елбраян ясно видя погребаното вътре тяло — разложено и съсухрено, куха обвивка, от която животът отдавна си бе отишъл.
Младият мъж вдигна оръжие пред себе си, готов за всякакви изненади, ала въпреки това едва успя да се задържи на крака, когато трупът неочаквано отвори очи и те заискриха в мрака, кървавочервени и зловещи, а после се надигна, изпънат като струна, ала в същото време така скован, че веднага ставаше ясно — у него имаше нещо свръхестествено.
— Махай се, демоне! — прошепна Елбраян.
Рязко, сякаш нещо го бе издърпало, зомбито се изправи и тръгна към него отсечено, без да сгъва колене и да движи ръцете си.
Елбраян направи крачка назад, а желанието да побегне го връхлетя с удвоена сила. Разумът му нашепваше, че това чудовище е прекалено могъщо за него, ала той събра цялата си воля и като се облегна на Ястребокрилия за опора, се приготви да го посрещне.
— Кой си ти? И какво си? Добро или зло?
Последният въпрос прозвуча нелепо дори в неговите уши — та нима имаше добра сила, която би нарушила вечния покой на едно тяло по този начин и би го подложила на подобни мъчения? И все пак, пазителят не можеше да забрави, че това е свято място, че онзи, който бе положен в гроба, е бил приятел на елфите.
Неживото създание вдигна ръце — жест, който можеше да бъде както заплаха, така и отчаяна молба.
Миг по-късно, понесено от външна сила, чудовището се намираше на сантиметри от него, сключило костеливи пръсти около врата му!
Елбраян отчаяно се опита да се отскубне от отвратителните ръце, помъчи се да извика, ала от устата му не излезе нито звук. Как му се искаше Авелин да бе дошъл с него! Монахът щеше да му се притече на помощ и да вдигне гнусното същество във въздуха само за миг!
Но не, каза си той, видението беше предназначено само за него, значи и битката трябваше да води сам. Прогонвайки обзелата го паника, младият мъж провря Ястребокрилия между душещите го ръце и го завъртя, мъчейки се да разхлаби хватката им.
За момент му се стори, че вместо това е на път да прекърши собствения си врат, най-после обаче успя да се откопчи и като отскочи назад, стовари тоягата си върху главата на чудовището.
Все едно го беше ударил със стрък трева, помисли се Елбраян — ужасяващото създание дори не трепна и пристъпи напред, протегнало кокалести ръце към него.
Младият мъж се хвърли настрани и се претърколи през глава с надеждата да се отдалечи достатъчно, за да стреля.
Ала когато се изправи на крака, установи, че зомбито някак си се е озовало до него. Успя да вдигне Ястребокрилия навреме, за да посрещне ръката на противника си, ала ударът беше прекалено силен и го запрати надалеч.
Едва-що изправил се, Елбраян бе принуден да приклекне, за да избегне юмрука на чудовището, което и този път се бе озовало до него само за миг. После се втурна към дърветата, като непрекъснато свръщаше ту вляво, ту вдясно, мъчейки се да заблуди преследвача си.
На два пъти свиваше зад някое дърво, само за да открие зомбито от другата му страна. Първия път съумя да избегне нападението му като се хвърли на колене, а след това се провря покрай него и продължи да тича. Вторият път чудовището го сграбчи за рамото, ала той някак си успя да се измъкне, преди да се окаже притиснат в желязната му прегръдка.
Не след дълго достигна края на горичката и се озова на поляната със свещите.