Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Но сега е различно.
— Точно от това се боя — съгласи се монахът.
— И все пак, не е ли по-вероятно една толкова разнородна армия да се разпадне още по-бързо?
— Така и щеше да стане — мрачно кимна Авелин. — Не след дълго гнусните твари щяха да се обърнат една срещу друга, стига да не се подчиняваха на общ и много по-могъщ от тях господар.
Елбраян се облегна на дебелия бор, чудейки се какво да отвърне. Добре знаеше какви мълви се носеха между елфите малко преди той да си тръгне от вълшебната долина, потаен шепот за някакъв демон-дактил, пробудил се нейде на север.
— И ако наистина си прав? — попита най-сетне.
— Тогава моят дълг е ясен — решително отвърна Авелин. — Тогава най-сетне разбирам чий божествен разум насочваше ръката ми, когато избирах камъните, с които да напълня кесията си…
— Завиждам ти за тази вяра — сериозно рече Елбраян. — Аз пък вярвам, че сами избираме съдбата си, че нашите грешки са си само наши, а изборът, който правим — дело на свободната ни воля.
Авелин се замисли за миг, после кимна:
— Различен начин да погледнеш на едно и също нещо. Изборът ми онзи ден се основаваше на всичко, което бях преживял дотогава, връхната точка на един път, по който бях поел много преди да постъпя в Абеликанския орден. Чувствам, че Бог е с мен, пазителю, а ако подозренията ми за природата на звяра се оправдаят, вече знам какво трябва да сторя. Това е. Просто смятам, че трябва да го знаеш.
— Защото ни напускаш?
— Още не — побърза да го успокои монахът. — Оставам с теб и ще използвам камъните и всичките си умения, за да те подкрепям в избрания от теб път. Поне засега.
Елбраян кимна, доволен, че и занапред ще може да разчита на Авелин. Младият мъж прекрасно разбираше, че без помощта на монаха и неговата магия, Тревясал лъг щеше да даде много повече жертви. А смелостта му — да вземе камъните и да избяга от манастира, да се изправи срещу брат Правда, а после и срещу скверните чудовища — бе извън всякакво съмнение.
— Вярваш ли във видения? — неочаквано попита Елбраян. — В пророчества?
Авелин го изгледа изпитателно:
— Не казах ли току-що точно това?
— А как разбираш дали едно видение е истинско или не?
— Така значи! — засмя се Авелин. — Видял си нещо в тази твоя дупка, а?
Елбраян се усмихна:
— Но как да разбера какво означава и как да постъпя?
Авелин се разсмя още по-силно:
— С тежка отговорност си се нагърбил, приятелю. И понеже съдбата на мнозина зависи от твоя избор, тя става още по-голяма и ти не смееш да се довериш на преценката си. Ам’че да! Освободи се от оковите на страха, приятелю, и тогава решавай. Как би постъпил, ако не носеше тази отговорност на плещите си?
Младият мъж дълго време не каза нищо, само се взираше в лицето на едрия монах, който му се струваше надарен с не по-малка мъдрост от елфите, превърнали го от момчето Елбраян в мъжа Нощна птица.
После изведнъж разбра какво трябва да стори. И понеже до утрото оставаха само няколко часа, а Симфония го нямаше, щеше да му се наложи да побърза.
— Извини ме, но трябва да вървя, приятелю — рече той.
— Видението те зове? — засмя се Авелин и Елбраян кимна. — Ще имаш ли нужда от мен?
Пазителят го погледна с благодарност — тази нощ наистина можеше да има нужда от помощ. Ала освен това разбираше, че видението, каквото и да вещаеше то, бе предназначено единствено за него, затова потупа Авелин по рамото и обясни:
— Остани тук и заедно с Брадуордън дръжте хората под око.
После изчезна в нощта, а Авелин се запъти обратно към лагера.
В горичката цареше необичайна тишина — не се чуваше нито птича песен, нито далечен вик на животно, дори вятърът сякаш бе спрял. На Елбраян му се искаше да бе дошъл преди луната да залезе, за да може по-добре да разгледа заснежените поля, които ограждаха вълшебното място. За миг се поколеба дали да не запали някоя от свещичките, които носеше със себе, после обаче се отказа и се зае за работа.
Движеше се бавно и предпазливо из полето и издигаше малки снежни куполи, не по-високи от дланта му, после внимателно ги издълбаваше и поставяше по една свещ вътре. Когато му остана само още една, той извади огнивото си, запали я и тръгна от купчинка на купчинка, докато приглушено сияние не окъпа полето.
Не знаеше колко дълго ще издържат свещичките, не знаеше и дали снежните куполи няма да се разтопят и да ги погребат под себе си. Затова просто стоеше там и гледаше миниатюрните светлинки, а те все така горяха ли, горяха, докато Елбраян не започна да се досеща, че пред очите му се случва нещо необичайно, че някаква невидима сила поддържа блещукащите пламъчета.