Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Сейф ал-Мулук и мамелюците спуснали сала си в морето, натоварили го с плодове, качили се на него и отплавали. Пътували четири месеца, без да знаят накъде. Свършили им се храната и водата, настъпили тежък глад и люта жажда. Изведнъж морето се разпенило и побеляло, надигнали се високи вълни и от него се появил огромен крокодил. Той протегнал лапа, дръпнал един от мамелюците и начаса го излапал. Един ден пред тях се появила висока планина, стръмна, забита в небесата. Зарадвали й се, подкарали нататък — оказало се, че е остров. Забързали към него и радостно очаквали да слязат на сушата. И докато чакали така, морето се разпенило, крокодилът пак показал глава, протегнал лапа и хванал още един мамелюк, а после и последния. Сейф ал-Мулук останал сам. Стигнал до острова и с мъка се изкачил на планината. Видял гора. Тръгнал под дърветата й и започнал да къса и да яде плодове. Зърнал в клоните на дърветата двайсетина огромни маймуни, които го заобиколили от всички страни. Една му направила знак да я последва и той тръгнал след нея.
Стигнали до крепост с високи стени, подредена със скъпа уредба, навсякъде — скъпоценни камъни и метали, каквито езикът не може да опише. Вътре видял момък, тънък като вейка и много висок. Сейф ал-Мулук му се зарадвал — все пак това било единственото човешко същество в тази крепост! А момъкът го запитал:
— Как се казваш? От коя страна си? Как стигна дотук?
— За бога, не съм дошъл тук по своя воля! — възкликнал Сейф ал-Мулук! — Не насам се бях запътил! Нося се от място на място и не стигам до онова, което търся! — и му разказал всичко, което му се било случило.
— Царски сине! — рекъл момъкът. — Достатъчно си се мъчил по чужди земи! Остани при мене — ще си другаруваме, докато умра, и тогава тук ти ще станеш цар! За този остров никой нищо не знае! Тези маймуни могат да ти доставят всичко, което поискаш!
— Братко! — рекъл Сейф ал-Мулук. — Не мога да остана където и да е, без да съм постигнал целта си, дори да се наложи целия свят да пребродя!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато се съмнало, момъкът разбудил Сейф ал-Мулук и му рекъл:
— Погледни през този прозорец!
Сейф ал-Мулук видял, че маймуни са изпълнили целия двор и равнината зад него, само Всевишният знае колко били те!
— Тези маймуни са толкова много! — рекъл той. — Защо са се събрали тук по това време?
— Такъв им е обичаят! — отговорил момъкът. — Тук са всички маймуни от острова, някои са вървели два-три дни! Идват тук всяка събота, чакат да се събудя и да покажа главата си през прозореца! Щом ме видят, целуват земята и после всеки отива да си върши работата!
Той показал главата си през прозореца. Маймуните целунали земята пред него и се разотишли.
Сейф ал-Мулук останал при момъка цял месец, а после се сбогувал и тръгнал на път. Момъкът наредил на стотина маймуни да го придружат. Те го извели на суша и се върнали.
Вървял, що вървял Сейф ал-Мулук самичък из планини и хълмове, равнини и пустини, един ден гладен, друг — сит, един ден ядял трева, друг — плодове. Започнал да съжалява, че бил напуснал онзи момък. Решил да се върне при него, но точно тогава забелязал нещо черно да се издига в далечината и си рекъл: „Тук черна страна ли е, що ли?“ Пристъпил по-близо и видял, че е дворец — със здрава и висока направа. А това бил дворец, строен от Яфет, сина на Нух! Сейф ал-Мулук си рекъл: „Какво ли има в този дворец? Тук хора ли живеят? Или джинове?“ Не видял никой да влиза или да излиза, престрашил се, прекрачил в двореца и попаднал пред врата, покрита със завеса. Повдигнал завесата и се озовал в широк вътрешен двор, застлан с копринени килими, посред него — златен трон, а на трона — девойка, като невеста в деня на сватбата си. Пред нея — четирийсет трапези със съдини от злато и сребро, всички с най-отбрани ястия. Сейф ал-Мулук я поздравил, тя отговорила на поздрава му и запитала:
— Ти човешко същество ли си или джин?
— Човек съм! — отговорил той. — Цар съм, син на цар!
— Хапни, а после ми разкажи историята си! — помолила тя.
Сейф ал-Мулук бил гладен и хапнал от всички ястия, измил ръцете си и седнал пред девойката.
— Кой си ти? — запитала тя. — Откъде си дошъл?