Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Елейн се помъчи да събере малкото сила, която й бе останала. Имаше чувството, че сайдар ще й се изплъзне всеки момент, но мъжете, които се сражаваха отпред и умираха, нямаше да са по-силни от нея точно сега. Всички се сражаваха вече почти цял ден.
Запреде със сетни сили, изпече с огнени кълба първите няколко чудовища и запуши потока през раната в човешките редици. Последваха бели жилки, стрели от лъка на Биргит. Тролоци захъхриха и впиха ноктести пръсти в гърлата си, поразени от стрелите.
Елейн отпращаше удар след удар от гърба на коня, вкопчила уморени ръце в седлото, и мигаше с клепачи, натежали като олово. Мъртви тролоци падаха и се трупаха като кора над дупката, запушваха пробива за другите след тях. Резервните отряди тръгнаха напред, за да изтласкат чудовищата.
Тя въздъхна разтреперана. Светлина! Чувстваше се все едно я бяха принудили да тича около стените на Кемлин с оловни тежести на краката. Едва можеше да седи изправена, камо ли да държи Единствената сила. Взорът й помръкна, после още повече потъмня. Звукът в ушите й заглъхна. След това… мрак.
Първо се върна звукът. Далечни викове, грохот. Смътният зов на рог. Воят на тролоците. Тътен от драконите. „Не стрелят толкова често”, помисли тя. Алудра беше вкарала в ритъм стрелбата си. Башийр изтегляше част от бойците си, за да отдъхнат. Тролоците пробиваха, а драконите ги бомбардираха. Докато тролоците се опитваха да изпълзят горе и да унищожат драконите, конницата връхлиташе и ги удряше по фланговете.
Тактиката избиваше много тролоци. Това им беше работата - избиване на тролоци…
„Много бавно - помисли тя. - Много бавно…”
Осъзна, че лежи на земята. Притеснената Биргит се беше навела над нея.
- О, Светлина… Паднах ли?
- Хванахме те навреме - промърмори Биргит. - Просто се отпусна в ръцете ни. Хайде, изтегляме се.
- Аз…
Биргит повдигна вежда, очаквайки възражение.
Трудно беше да възрази, легнала така на гръб само на няколко крачки от първите редици. Сайдар й беше избягал и сигурно нямаше да може да го задържи отново дори животът й да зависеше от това.
- Да… - отрони тя. - Трябва да… да видя Башийр.
- Много разумно. - Биргит махна на един от гвардейците да й помогне да вдигнат Елейн на коня. Помълча малко и добави: - Добра работа свърши тук, Елейн. Те знаят как се би. Хубаво беше, че видяха.
Забързаха назад през редиците. Тилът бе много рехав - повечето войници бяха хвърлени в боя. Трябваше да спечелят преди да е дошла втората армия, а това означаваше да хвърлят всичко, което имаха, срещу тази сила.
Все пак Елейн се изненада, като видя оределите резерви, малкия брой, който можеше да бъде заделен, за да се сменят другите в челото да отдъхнат. Колко време бе продължило?
Облаците бяха затулили откритото небе, което често я съпътстваше. Изглеждаше лош знак.
- Проклети облаци - промърмори тя. - Кое време на деня е?
- Може би два часа до залез-слънце - отвърна Биргит.
- Светлина! Трябваше да ме накараш да се върна в лагера преди часове, Биргит!
Биргит я изгледа ядосано и Елейн смътно си спомни усилията й да направи точно това. Е, нямаше смисъл да се карат, нали. Възвърна си донякъде силите и изправи гръб на седлото, щом я поведоха към долчинката между хълмовете край Кайриен, откъдето Башийр водеше битката.
Продължи на коня чак до командния пост, тъй като не можеше да разчита, че краката й ще издържат, и остана на седлото, когато се обърна към Башийр:
- Действа ли?
Той вдигна глава.
- Разбирам, че не мога да разчитам повече на вас на фронта?
- В момента съм твърде слаба да преливам. Съжалявам.
- Издържахте по-дълго, отколкото се надявах. - Отметна нещо на картите си. - Добре. Почти съм склонен да мисля, че бяхте единственото, което опази източния фланг да не рухне. Ще трябва да пратя повече подкрепления натам.
- Действа ли?
- Идете и вижте сама. - Башийр кимна към склона.
Елейн стисна зъби, но смуши Лунна сянка нагоре, за да си потърси по-добра гледка. Вдигна далекогледа. Пръстите й трепереха ужасно.
Тролокската сила беше сразила извитата им отбранителна линия. Естественият резултат от това беше отстъпването на пехотата и купата се свиваше навътре, докато тролоците натискаха напред. Това бе накарало Тварите на Сянката да си въобразят, че печелят предимство, и им бе попречило да осъзнаят истината.
Докато те настъпваха, пехотата ги беше обкръжила по фланговете. Елейн беше пропуснала най-важния момент, когато Башийр бе заповядал на айилците да атакуват. Бързото им заобикаляне, за да ударят тролоците в тил, бе подействало.