Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Огромен кръг гърчещи се тролоци се бореха с обкръжилата ги сила, която ги притискаше от всички страни, ограничаваше движенията им и възможността да се бият.
Планът действаше. Светлина, _действаше_. Айилците биеха по задните редици на тролоците и ги избиваха. Клупът се затягаше.
Кои обаче надуваха рогове? Тролокски рогове.
Елейн затърси с далекогледа сред Тварите на Сянката, но не можа да види тръбачи. Зърна обаче няколко мъртви мърдраали при айилските редове. Един от драконите на Алудра - закрепен на талига и теглен от два коня - беше с конниците на Бандата. Разполагаха талигите на хълмовете, за да стрелят долу по чудовищата.
- Елейн… - каза Биргит.
- О, извинявай. - Тя смъкна далекогледа и го подаде на Стражничката си. - Виж. Добре върви.
- Елейн!
Елейн се сепна от тревожния й глас. Обърна се рязко, за да проследи погледа й на юг, далече зад градските стени. Звукът на онези рогове… беше толкова тих, че не бе осъзнала, че идва отзад.
- О, не… - Вдигна далекогледа отново.
Там, като черно петно на хоризонта, се приближаваше втората орда тролоци.
- Башийр нали каза, че ще са тук утре? - попита Биргит. - Най-рано?
- Все едно - отвърна Елейн. - Тъй или иначе са тук. Трябва да сме готови да обърнем драконите натам! Прати заповедта на Талманес и намери лорд Трам ал-Тор! Искам мъжете на Две реки на оръжие и в готовност. Светлина! Арбалетите също. Трябва да забавим втората армия на всяка цена.
„Башийр - помисли си. - Трябва да кажа на Башийр.”
Обърна Лунна сянка толкова бързо, че се замая. Опита се да прегърне Извора, но й убягна. Беше толкова уморена, че едва държеше юздите.
Успя някак да подкара надолу по склона, без да падне. Биргит беше тръгнала да предаде заповедите й. Добра жена. Елейн влезе в лагера и се натъкна на спор в самия му разгар.
- … няма да слушам това! - ревеше Башийр. - _Няма_ да търпя да бъда обиждан в собствения ми лагер!
Обектът на гнева му беше не кой да е, а самият Трам ал-Тор. Здравият мъж от Две реки се обърна към Елейн и очите му се разшириха, сякаш се изненада, че я вижда.
- Ваше величество - каза Трам. - Казаха ми, че още сте на бойното поле. - Обърна се отново към Башийр, чието лице почервеня.
- Не исках да идеш при нея с…
- Стига! - Елейн подкара Лунна светлина между двамата. Защо точно _Трам_ спореше с Башийр? - Башийр, втората тролокска армия е почти до нас.
- Да. - Башийр вдиша дълбоко. - Току-що ми съобщиха. Светлина, това е разгром, Елейн. Трябва да се изтеглим през портали.
- Изтощихме Родственичките в кампанията си тук, Башийр - каза Елейн. - Повечето едва могат да прелеят толкова, че да стоплят чаша чай, да не говорим за портал. - „Светлина, аз не бих могла и чай да стопля.” С усилие запази гласа си твърд. - Това беше част от плана.
- Аз… Да, така е. - Башийр погледна картата. - Да помисля. Градът. Ще се изтеглим в града.
- И да дадем време на Тварите на Сянката да си починат, да се съберат и да ни атакуват? - попита Елейн. - Вероятно точно това се _опитват_ да ни принудят да направим.
- Не виждам никакъв друг избор - каза Башийр. - Градът е единствената ни надежда.
- Градът? - каза задъхано току-що дошлият Талманес. - Не може да говорите за изтегляне в града.
- Защо не? - попита Елейн.
- Ваше величество, пехотата ни тъкмо успя да обкръжи тролокска армия! Бият се със зъби и нокти! Никакви резерви не са ни останали, а конницата ни е изтощена. Изобщо няма да можем да се откъснем от този бой, без да понесем тежки загуби. А след това оцелелите ни ще бъдат натикани в града и заклещени между две армии на Сянката.
- Светлина - прошепна Елейн. - Все едно са го замислили нарочно.
- Мисля, че е точно така - каза тихо Трам.
- Стига вече с това! - изрева Башийр. Изобщо не приличаше на себе си, макар Елейн да знаеше, че салдейците са избухливи. Все едно беше друг човек. Жена му пристъпи до него, със скръстени ръце, и двамата застанали срещу Трам.
- Кажи, Трам.
- Аз… - почна Башийр, но Елейн вдигна ръка да го прекъсне.
- Той знаеше, ваше величество - каза тихо Трам. - Това е единственото обяснение. Не е използвал айилските съгледвачи.
- Какво? Разбира се, че ги използва. Нали чета донесенията.
- Донесенията са фалшиви или подправени. Говорих с Баел. Каза, че нито един от неговите айилци не е пращан на разузнаване през последните няколко дни от похода ни. Мислел е, че моите хора го правят, но не бяха те. Говорих с Арганда, но според него го правели Белите плащове, само че Галад каза, че е била Бандата.