Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
А на вас, които все още имате достойнство и жажда за живот, ви предлагам възможност да направите своя избор. Изберете дали желаете да загинете заради морал, в който никога не сте вярвали и който не сте съблюдавали. На ръба на самоунищожението се спрете за миг и огледайте внимателно своите ценности и своя живот. Нали знаете как да направите инвентаризация на имуществото си — сега направете инвентаризация на ума си.
Още от детството гузно криете, че нямате желание да бъдете морални, че нямате желание за саможертва, че се боите от своя морален кодекс и го ненавиждате, но не се осмелявате да признаете дори пред себе си, че сте лишени от онези морални „инстинкти“, за които всички други се кълнат, че чувстват. И колкото по-малко ги изпитвате, толкова по-гръмко заявявате безкористната си любов и готовност да служите на другите, опасявайки се да не би да разкрият истинската ви същност, към която извършвате предателство, същността, която — подобно на скелет в килера — държите в скривалището на своето тяло. А околните, които едновременно се оставят да ги мамите, но и те от своя страна ви мамят, ви слушат и шумно изказват одобрението си, опасявайки се да не би пък вие да разберете, че и те таят у себе си същата неизказана тайна. Вашето съвместно съществуване е една гигантска преструвка, представление, което всеки играе пред всеки, смятайки, че той е единственият провинил се ненормалник, всеки полагайки своите морални основания в непознаваемото за него, познато само на другите, всеки подправяйки реалността, защото чувства, че другите очакват от него да я подправя, а никой няма куража да разчупи порочния кръг, в който се въртите.
Независимо какви позорни компромиси сте правили с вашето неосъществимо кредо, независимо какво жалко равновесие от цинизъм и суеверие успявате да поддържате в него сега, вие сте запазили неговия корен — смъртоносната догма, че моралното и практичното са несъвместими. Още в детството си сте започнали да бягате от ужаса да правите своя избор и никога не сте се осмелили да посочите ясното разграничение: ако практичното — каквото и да трябва да практикувате за да поддържате съществуването си, която и да било работа, която води до успех, до постигане на вашата цел, всичко, което ви осигурява храна и радост, всичко, което ви носи полза — е зло, а, от друга страна, добро и морално е непрактичното — онова, което води до провал, до разруха, до разочарование, всичко, което ви наранява и ви носи загуби и болка, — то тогава сте изправени пред избора дали да бъдете нравствени според този морал или да живеете.
Единственият резултат от тази убийствена доктрина е бил, че моралът е изчезнал от живота. Вие израствате с убеждението, че моралните закони нямат отношение към работата, чрез която се препитавате, освен като пречка и заплаха за нея, с убеждението, че човек живее в джунглата на безнравствеността, където всичко е позволено и възможно. И в тази вледеняваща разсъдъка мъгла от преобърнати дефиниции вие сте забравили, че осъжданите от вашето кредо пороци на практика са добродетелите, без които човешкото съществувание е невъзможно, и сте започнали да вярвате, че действителните злини са практическите средства за съществуване. Забравяйки, че непрактичното „добро“ са изразява в саможертва, вие сте повярвали, че самоуважението е непрактично; забравяйки, че практичното „зло“ всъщност е производството, вие сте повярвали, че да се заграбва чуждото е практично.
Люшкайки се като безпомощно клонче, брулено от вятъра, в неотбелязана на картата морална пустиня, вие не смеете нито да се отдадете напълно на злото, нито да живеете пълноценно. Когато постъпвате честно, негодувате срещу усещането, че се държите като наивник, когато мамите, ви мъчат страх и срам. Когато сте щастливи, радостта ви се размива от чувството за виновност, когато страдате, болката ви се усилва многократно от чувството, че тя е естественото ви състояние. Изпитвате съжаление към хората, на които се възхищавате, защото смятате, че са обречени на неуспех; завиждате на хората, които мразите, защото вярвате, че те са господарите на битието. Пред негодника се чувствате безпомощни: вярвате, че злото непременно ще победи, тъй като моралът е безсилен, той е практически неприложим.