Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Се извинявам! Търся принц Карл-Хорст фон Маасмерк — идвал той тук? Или, извинявам, трябва търся натам?
Те го зяпнаха, все едно говореше на китайски. Доктор Свенсон отново прибягна до обичайното поведение на майор Блах, тоест разкрещя им се:
— Принцът! С вашта госпожица Вандаариф — насам? Веднага казвате!
Бедните слуги се свиха — приятният завършек на вечерта им бе помрачен от заплашителните му крясъци. Трима посочиха с окаяна готовност отсрещната летяща врата, а седналата жена дори стана и се поклони раболепно.
— Нататък, господине — преди няма и десет минути — моля да ме извините…
— Аха, много мила вие, да. Вършете работа, мерси! — отсече Свенсон и тръгна към вратата, преди някой да се запита кой е и защо толкова мръсен и опърпан човек ще бърза да последва принца. Можеше само да се надява, че заповедите на Кликата са също толкова неясни и че членовете й са също толкова деспотични.
Не беше трудно да го повярва.
Щом мина през втората врата, Свенсон спря и протегна ръка назад, за да спре движението й. Стоеше на прага на широко помещение, зала всъщност, точно под балкон за музиканти — отгоре долитаха нежните звуци на арфа. Отсреща имаше друга люлееща се врата, на десетина метра, но пътят дотам беше изцяло открит. Доктор Свенсон се хвърли към малката колона, която скриваше вратата, от която току–що бе излязъл, и се заслуша в разпалените гласове на някакви спорещи встрани от балкона хора.
— Трябва да решат, господин Баскомб! Не мога безкрайно да спирам естествения ход на нещата! Както знаете, освен този спешен въпрос се задават и трансформациите на графа, инициациите в театъра, многото, наистина многото важни гости — и за всички тези неща личното ми внимание е жизненоважно…
— Вече ви казах, доктор Лоренц — не знам какви са желанията им!
— Или едното, или другото — много е просто! Или ще го използваме веднага, или го оставяме да изгние и е за боклука!
— Да, изяснихте ми този избор…
— Явно не достатъчно, за да направят нещо! — Лоренц задърдори с пренебрежителната педантичност на сух академик: — Можете да видите — по слепоочията, по ноктите, по устните — потъмняването, а и без съмнение дори вие усещате миризмата…
— Мъмрете ме колкото искате, докторе, но ще изчакаме заповедите на господин министъра.
— Ще ви мъмря, разбира се!
— А аз ще ви напомня, че не вие ще решавате съдбата на родния брат на кралицата!
— Аз пък… Какъв беше този шум?
Това беше друг глас. Глас, който Свенсон познаваше, но не можеше да се сети чий е. И по-важно — говореше за шума от неговото влизане през люлеещата се врата.
— Какъв шум? — рязко попита Лоренц.
— Не знам, но ми се стори, че чух нещо.
— Освен арфата? — попита Баскомб.
— Да, прекрасната арфа — сприхаво каза Лоренц. — Точно от това се нуждае всяка убита кралска особа, когато лежи накисната във вана с разтапящ се лед…
— Не, не… Оттам… — каза гласът. — Някъде под балкона.
Свенсон потрепери.
Гласът беше на Флаус.
Пратеникът беше с тях. Щеше да познае Свенсон и това щеше да е краят. Щеше ли да успее да избяга обратно при слугите? Но след това накъде — нагоре по стълбите ли?
Мислите му бяха прекъснати от шума на голяма група, която влезе през отсрещната врата… много стъпки… стъпки от ботуши. Лоренц извика подигравателно:
— Отлично! Колко мило, че най-сетне дойдохте. Виждате товара ни — искам още лед, казаха ми, че някъде в къщата има ледник…
— Капитане — това беше Баскомб, който спокойно прекъсна доктора, — можете ли да се погрижите да не ни притесняват посетители откъм коридора за прислугата?
— Но след като пратите двама да донесат лед — настояваше Лоренц.
— Да — каза Баскомб. — Двама за лед, четирима за ваната, един, който учтиво да попита министъра има ли нови нареждания, и един да провери коридора. Така всички сме доволни, нали?
Свенсон тихо отиде до вратата и внимателно я натисна, за да не вдига шум. Тя не помръдна. Бяха я залостили отвътре — слугите се бяха погрижили да не им прекъсва повече яденето. Той бутна отново, по-силно, но без полза. Бързо извади револвера, защото сред шума от стържещ метал и тътрещи се крака от голямото помещение чу и бавни стъпки, които се приближаваха към него…