Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Дел! — кресна Дракаша.
— Ето ме! — бързо притича Езри.
— Дел, отведи Гуилем настрана и му обясни защо Орин Равел е жив и е член на екипажа.
— Но защо ти иска пари? — попита Гуилем. Езри го хвана за лакътя и го дръпна.
— Хората ми очакват да им се плати за „Вестоносецът“ — рече Дракаша. — Трябва да бъда сигурна, че каквото и да кроиш, няма да издъни работата.
— Капитане, в тази игра аз ще играя член на твоя екипаж — освен ако не си забравила, и аз ще получа дял от онова, което ще ни платят за „Вестоносецът“.
— Хммм. — Тя се огледа и забарабани с пръсти по дръжката на една от сабите си. — По-хубави дрехи ли казваш?
10
Агентите на Корабокрушителя, подтиквани от мълвата от предната вечер, бързо забелязаха новото платно в залива Продигал. В петия следобеден час една живописна баржа с гребци роби спря до „Червеният вестоносец“.
Дракаша чакаше да посрещне хората от баржата заедно с Делмастро, Гуилем и две дузини въоръжени моряци. Покрай борда се беше наредила стража — мъже и жени, които се потяха под брони от варена кожа и вериги. След като те огледаха внимателно палубата, отряд роби скочиха на борда и задърпаха въжета, с които издигнаха едно висящо кресло от баржата към кораба. Потейки се свирепо, те се напрегнаха и спуснаха креслото и настанилия се в него мъж на входа към палубата.
Корабокрушителя си беше съвсем същият, какъвто го помнеше Дракаша. Стар теринец с кожа като хартия, така плувнал в лой, че сякаш щеше да се пръсне по шевовете, а лепкавата му плът заливаше света около него. Бузите му свършваха някъде по средата на врата, пръстите му бяха като пукнали се наденици, а брадичките му имаха толкова малка твърда опора, че трепереха, като примига. Той успя да се надигне от креслото с помощта на двама роби от двете му страни, но никак не личеше да му е добре, чак докато трети роб не извади широка лакирана лавица, нещо като преносима маса. Поставиха я пред него, той пльосна отгоре й грамадния си търбух и изпъшка облекчено.
— Сакат бриг — рече той, без да се обръща конкретно към никого. — Стенгата на едната мачта е скършена, а пък на другата става за подпалки. Бая старичък. Дама, чийто увяхващ чар е зле прикрит под свежи пластове боя и позлата. О… Прости ми, Замира, не видях, че си застанала там.
— А аз усетих как корабът се накрени в мига, в който ти се качи на борда — отвърна Дракаша. — Този кораб е издържал буря от края на лятото дори в ръцете на невежа. Въжетата му са чисти, стенгите са евтини, а корабът е далеч по-свестен от повечето боклуци, които караш на изток.
— Капитани като тебе ми ги карат с купища. А сега искам да погледна в кюлотите на тази дама да видя дали й е останала пичка, дето да става за нещо. И после можем да обсъдим размерите на благоволението, което ти оказвам.
— Позирай, колкото си щеш, старче. Ще получа достойна цена за достоен кораб.
— Достоен е, вярно — обади се Леоканто Коста, който избра точно този момент, за да излезе от скривалището си до водещите към каютите стълби. Малкият запас от изискани дрехи на „Орхидеята“ му придаваше лустрото на богаташ. Жълтеникавокафявата му връхна дреха бе със среброткани маншети, туниката му — от чиста, незацапана коприна, бричът му беше приличен, а обувките — лъснати. Освен това биха станали на мъж с ръста на Жером, но Коста ги бе подпълнил с парцали, за да не му хлопат. Не можеш да имаш всичко.
На колана му висеше взета назаем рапира, а по пръстите му лъщяха няколко от пръстените на Замира. Зад него вървеше Жером, облечен като Прилежен прислужник от простолюдието, понесъл на раменете си три тежки кожени чанти. Бързината, с която влязоха в ролите си, подсказа на Замира, че са ги играли и другаде.
— Благородни господине — рече Дракаша. — Завършихте ли огледа си?
— Да. И, както вече казах, корабът е достоен. Не е отличен, но изобщо не е смъртоносна клопка. Виждам, че при малко късмет може да плава още петнайсетина години.
— Кой пък си ти бе, твойта мама? — Корабокрушителя огледа Коста с погледа на птица, внезапно сблъскала се с човката на съперник тъкмо когато се е готвила да клъвне червея.
— Таврин Калас — отвърна Коста. — От Лашейн.
— Благородник?
— От Трети ранг. Няма нужда да се обръщате към мен с титлата ми.
— Няма и да се обръщам. Що душиш из тоя кораб?
— Главата ти явно е по-мека от корема. Възнамерявам да го купя от капитан Дракаша.