Кралство на пепелта

Часове по-късно, кацнал на най-високата кула на Морат, Дориан оглеждаше лагерните огньове на армията, осеяли долината, докато мразовитият вятър откъм околните върхове рошеше гарвановите му пера.

Поне писъците и ръмженето бяха стихнали. Сякаш дори тьмничарите на Морат си имаха работно време. Вероятно би открил черен хумор в тази мисъл, ако не знаеше що за изчадия създаваха в подземията.

Братовчед му Роланд беше попаднал там. Дориан беше сигурен, макар и никой да не го потвърди. Но дали бе оцелял при обсебването от валгски принц, или просто беше послужил за храна на някоя от кошмарните твари, обитаващи това място?

Дориан вдигна глава да огледа облачното небе. Луната се виждаше като размито светло петно зад сивкавата пелена, сякаш дори тя искаше да се скрие от зоркия поглед на крепостта.

Опасна игра. Хвърлил се беше в опасна игра.

Дали Гавин го наблюдаваше от задгробния свят? Дали знаеше с какво чудовище се е съюзил?

Но Дориан не смееше да призове краля тук. Ераван беше прекалено близо.

Толкова близо, че по-рано можеше да го нападне. И навярно постъпи глупаво, като се сдържа. Или пък щеше да е глупаво, ако опиташе да го убие, както го предупреди Калтейн. Защото така можеше да провали мисията си. А и Ераван имаше нашийници под ръка.

Дориан надникна към съседната кула, където спеше Майев. Опасна, опасна игра.

Тъмната кула отвъд нейната като че пулсираше от тъмна сила. Съвещателната зала още светеше. Раздвижване привлече вниманието му към коридора до нея. Хора минаваха покрай стенните факли. С отривиста крачка.

Въпреки че съзнаваше колко е безразсъдно, той полетя в хладовитата нощ. Направи рязък вираж и кацна до някакъв открехнат прозорец в коридора.

Поотвори го още малко с клюн и заслуша.

- Служа му от месеци, а той сега решава да отхвърли съвета ми?

Висок, слаб мъж крачеше ядосано по коридора. От съвещателната зала на Ераван към вратата на кулата в дъното му и равнодушните стражи от двете ѝ страни.

Двама по-ниски мъже се мъчеха да го настигнат. Единият каза:

- Подбудите на Ераван са неведоми, лорд Върнън. Но той не върши нищо без причина. Имайте вяра в него.

Дориан замръзна.

Върнън Локан. Чичото на Елида.

Магията му се надигна и обгърна в лед перваза под него.

Той тръгна след длъгнестия лорд, чиято тъмна, дебела пелерина се влачеше по каменния под.

- Винаги съм имал непоклатима вяра в него - озъби се Върнън.

Заедно с лакеите му подминаха вратата към кулата, свърнаха зад ъгъла и гласовете им се загубиха.

Дориан огледа пустия коридор. Вратата на съвещателната зала в далечния му край беше открехната.

Дори не се поколеба. Не си даде време да размисли, а веднага скрои план. И зачака.