Света троица [Войните на Розите-2]

За негово раздразнение Трънинг само се захили и посочи към силите на Невил.

— Врагът е ей там, лорд Егремонт, ако не сте съвсем сигурен. Не тук.

— Понякога се чудя, малко нафукано копеле! — скастри го Томас. Поне една точка в негова полза. Лицето на Тренинг почервеня, той отвори уста да му отвърне, после внезапно по инстинкт се сниши и от двете страни около тях заваляха стрели.

Томас изруга, като видя как двама стрелци в сребристо и червено падат, пронизани в гърдите. Вдигна ръка за благодарност към двойката мъже, дето ги свалиха заради него. Те само докоснаха почтително чела и продължиха напред.

— Тук! — изрева Трънинг. — Обградете Егремонт!

Редиците се формираха около Томас, докато той седеше на седлото и беснееше. Чуваше стържещото дишане на войниците, когато го доближиха. Те едва си поемаха дъх в нажежения утринен въздух и макар да беше раздразнен, съзнаваше, че, както винаги, Трънинг се бе оказал прав.

— Стойте тук и починете — подвикна и видя, че по лицата им се изписва облекчение. — Пийте вода и чакайте. Нали виждате, ние сме три пети повече от тях.

Щом си поеха дъх, поведе ги бавно напред. Конят му стъпваше несигурно между телата на мъртвите стрелци, на които се натъкваха по пътя. Те лежаха самотни, с остриета, стърчащи от телата им като бодли. Все още се чуваше тракането на лъковете из стесняващата се пролука между двата противника, въпреки това му се струваше, че има повече трупове с цветовете на рода Невил, отколкото от собствените му мъже в сиво.

През цялото време, докато той, заедно с Трънинг и конниците, галопираха из ливадите, войниците на Невил стояха неподвижно и ги чакаха. Когато редиците му забавиха ход, видя как отсрещната линия изведнъж се стрелна напред, заприижда със страшна скорост. Томас премига. Хората на Невил бяха толкова по-малко, че беше истинско самоубийство да идват тук, където можеше да ги обкръжи и унищожи. Предположил бе, че Солсбъри ще се окопае и ще защитава лагера си, докато може или докато изпратят конници за подкрепление. Нямаше никаква логика да тръгнат да нападат.

— Стрелци! Целете се в първите редици! — чу заповедта на Трънинг. Духът му литна от щастие, като видя как дузина скрити мъже наизскачаха от високата трева и изоставиха дивашката игра със стрелците на Невил, за да се отзоват на заповедта на Трънинг. Още щом напуснаха прикритието си, противниците им на свой ред скочиха и отново полетяха стрели — къси, режещи удари, които покосяваха редиците. Жертвите бяха ужасяващи и от двете страни, но забеляза, че шестима или осмина от неговите стрелци оцеляха и се прицелиха в редицата на Невил. За тях бе твърде късно да бягат, затова стреляха, докато бяха погълнати.

С неистов рев рицарите на Невил препуснаха връз тези, които стреляха по тях, коне и мъже се срутваха заедно, оставаха повалени. Отделяха ги вече не повече от двеста ярда и Томас усети как устата му пресъхва, а мехурът му се пълни. Добре се движеха конниците на Невил. Томас преглътна нервно, когато най-сетне разбра, че стои пред личната охрана на Солсбъри. Бърз поглед наляво и надясно го успокои. Имаше достатъчно ширина в редиците му. Имаше и числено надмощие. В този тържествен момент Томас Пърси, барон Егремонт, вдигна ръка за атака и точно в същия миг, преди да успее да проговори, Трънинг, коварното малко копеле, им заповяда да нападат.