Света троица [Войните на Розите-2]

4.

Ричард Йоркски беше в чудесно разположение на духа. Денят бе горещ, във въздуха миришеше на гипс и камък. Рисуваната зала в двореца Уестминстър беше на няколко века, с тъмночервен таван, напукан по цялото си протежение и почти непрекъснато просмукван от влага. Сега за пръв път той бе успял да изсъхне и миризмата беше доста приятна.

Йорк се облегна назад, докато на дългата маса си подаваха един ръкопис с дължината на човешка ръка. Всеки от седналите мъже почтително поспираше, щом го получеше, и прочиташе отново думите, които щяха да обявят Едуард от Уестминстър за Уелски принц и наследник на английския трон. Не един от събраните тук лордове хвърляше изпод вежди скришни погледи към Йорк, мъчейки се да отгатне каква е подмолната му игра. Едмънд Бофорт, граф Съмърсет, накара всички да чакат, докато изчиташе повторно официалната декларация и се опитваше да открие какво изпуска.

Тишината стана напрегната, всички чакаха да вдигне перото и да се подпише. Уестминстърската камбана наблизо биеше за обяд и звуците ѝ бумтяха из коридорите. Йорк прочисти гърлото си, с което накара Съмърсет рязко да вдигне глава.

— Вие присъствахте, когато пишехме това, милорд — рече Йорк. — Не ви ли удовлетворява предназначението на документа? Или неговият ефект?

Съмърсет пъхна език между устната и горните си зъби и устата му се изкриви. Ясно се виждаше, нямаше двусмислени клаузи, нямаше хитро подредени думи, с които би могло да се отрекат кръвните и наследствени права на сина на крал Хенри. Въпреки това подозрението, че изпуска нещо, не му даваше мира. Йорк със сигурност не получаваше нищо, като позволяваше на рода Ланкастър да продължи да управлява за още едно поколение. Ако изобщо имаше подходящ момент Йорк да предяви претенции за трона, той беше сигурен, че е точно сега. Крал Хенри все още не беше на себе си, изпаднал в умопомрачение, потънал в мъгла. Йорк управляваше от негово име повече от година, в което време не се случиха нито бедствия, нито пък дойде нападение от Франция, без да броим обичайните набези в корабоплаването и в крайморските градове. Съмърсет ясно съзнаваше, че популярността на Йорк расте. Въпреки това ето ги документите, които парламентът беше приел и препратил към лордовете и, разбира се, към Йорк, за да ги подпишат, да ги подпечатат и превърнат в закон. Мъжете в тази зала щяха да потвърдят, че едно момченце, все още бебе, ще е бъдещият крал на Англия. Съмърсет раздразнено разтърси глава, когато още двама барони издадоха някакви гърлени звуци в знак за нетърпението им да обядват по-скоро и да се насладят на следобеда си.