Света троица [Войните на Розите-2]

Томас беше в центъра на редицата от конници, които образуваха дясното крило от петстотин бойци, въоръжени с мечове и брадви, вече лъснали от пот от трудния поход призори. Сега, когато стрелците тръгнаха напред, те имаха възможност да си поемат дъх. Жегата поне все още беше само смътна заплаха. По-късно щеше да се превърне в ад, с тежестта на доспехите и оръжието и изтощението от това, че са ги използвали. Лорд Егремонт се захили при тази мисъл, макар изражението му бавно да се смени, щом видя, че Трънинг приближава с коня си и напъхва животното сред чакащите. Тоя никога не спираше; Томас чуваше как прегракналият му глас крещи заплахи към някой нещастник, отклонил се от позиция.

Пред тях шейсетината стрелци изчезнаха из шубраците, настъпвайки всеки сам за себе си в търсене на мишени. Томас нямаше идея дали Невил е довел със себе си лъкове. Ако не беше, неговите сто и двайсет мъже щяха да започнат да ги повалят с копията си, да ги режат на парчета, без да дадат и една жертва от малката му армия.

Чу вик и вдигна очи нагоре, една далечна фигура излезе залитайки от прикритието си. Из откритото поле, дълго може би миля, се разнесоха още крясъци. Виждаше как притичващи фигури спират и сякаш се сгърчват, после продължават напред и пращат стрели. Потръпна, като си представи запъхтените стрелци, дето се озъртаха във всички посоки, чакащи своята внезапна агония — когато ги забележат и ги пронижат с копие. Грозна работа, а и вече стана ясно, че Невил има свои собствени стрелци отпред, които да ги посрещнат с лъковете си.

Той вдиша дълбоко; гледаше като вдървен напред, вместо да се обърне към Трънинг за одобрение.

— Да ги притиснем! С мен, под строй! — викна към редиците си.

Воините стиснаха мечовете и брадвите, а конниците зацъкаха с език, подканяйки конете си да тръгнат бавно напред. Стрелците сигурно бяха стигнали вече до редиците на Невил и имаха обхват да ги поразят.

Пред себе си Томас видя двама яки мъже, внезапно изникнали изпод шубраците. Видя как наведоха лъкове и вдигна щита си. След миг се катурна назад, една стрела се удари в щита със силно тупкане. Другата мина отстрани и изчезна, а някой зад гърба му извика от болка или изненада. Трънинг крещеше заповеди, но редиците вече се движеха. Стрелците трябваше да се нападнат и редицата от конници се втурна пред пешаците с високо вдигнати щитове и спуснати забрала, с мечове, готови да убиват. Томас усети как през цялото му тяло премина тръпка на възбуда. Заби шпори и огромният му черен жребец хукна напред.

Двамата стрелци се опитаха да го избегнат, хвърлиха се на земята, щом първите конници започнаха да скъсяват дистанцията. Той ги видя обгърнати в облак от прах, отчаяно драпащи да се защитят от копитата и меча на един рицар, който мина през тях. После вече останаха назад — за брадвите на воините, тичащи зад тях.