Под подозрение

— Стюарт Горман се прибира вкъщи в безбожно ранен час? Шест, шест и трийсет, някъде по това време, нали така? Ти някога тръгваш ли на път в два сутринта? Аз никога. Както и да е, мотае се известно време, качва се на горния етаж и вижда, че в леглото няма никого, след което слиза долу, излиза навън при горещата вана и открива съпругата си. Следиш ли ми мисълта?

Ейбрамс, вдигнал крака на бюрото си и допрял връхчетата на пръстите си пред устата, отвори очи и наведе глава. Слушаше много внимателно. Описа кръг във въздуха с показалеца си, което означаваше Джул да продължи да говори.

— Така, значи той я изважда от ваната и когато пристигат първите ченгета, й прави изкуствено дишане. — Джул спря, после попита: — Разбираш ли?

Ейбрамс отново отвори очи.

— И какъв е проблемът? Ако знае как се прави изкуствено дишане, ще опита…

Джул обаче протегна дланта си.

— Почакай малко, Тонто. Според това, което току-що разбрах от Страут, проблемът е, че въпросното действие трябва да е станало, докато жената е била напълно вкочанена. Била е вдървена като дъска. И не ме интересува колко мъртвеца е виждал човек. Дори да ти се случва за пръв път, няма да объркаш тяло, което вече се е вкочанило, с припаднал, за когото има надежда да бъде върнат към живота.

— Вероятно е така. — Погледът на Ейбрамс бързо премина по ъглите на стаята. — И мисълта ти е…?

— Мисълта ми — рече Джул — е, че Горман очевидно трябва да е знаел, че жена му е мъртва. Как е възможно да не е мъртва? Разиграл е сценка, когато момчетата от Главния участък са се появили в отговор на спешното обаждане. Влизат и го виждат как й прави изкуствено дишане… разбираш ли какво искам да кажа? Все едно се опитва да помогне, а не я е убил.

— Може би просто е изпаднал в паника и наистина се е опитвал да я спаси.

— Джери, тя е била мъртва под водата от шест часа. Твърде неправдоподобно е.

— В живота, може би е така. Но е правдоподобно, както се казва, за съдебните заседатели. Ако аз го защитавах, си представям как бих казал: „Дами и господа съдебни заседатели, под напора на чувствата, когато е открил мъртва във ваната любимата си съпруга, за която е женен от двайсет години, на г-н Горман му е хрумнало единствено да опита отново да й вдъхне живот, макар и да е изглеждало невъзможно. Той я е обичал толкова много, че може би любовта му е способна да предизвика чудо. Нищо друго не е можел да стори“. — Ейбрамс разпери ръце. — Това звучи адски добре, Дев. Двама или трима от общо дванайсетте заседатели ще го приемат напълно, никакъв проблем.

— Аз не мога.

— Е, разбира се, че не можеш. Нелепо е в точния смисъл на думата. И откога това е причина да не представиш довод пред съдебните заседатели?

Ейбрамс най-сетне свали краката си на пода и се повдигна в стола си, поставяйки лактите на бюрото си.

— Как е алибито му?

— Казва, че е бил на път, слизал от Екоу Лейк, малко на югозапад от Тахо. Тръгнал, както мисля споменах, в два часа, тъй като не можел да спи.

— Значи може да е тръгнал, да речем, в осем предната вечер, но никой не знае?