![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Само едно място беше останало непроверено. Слезе надолу по стълбите и се насочи към спалнята на Фрея. Влезе и отвори гардероба й, ухаещ на нейния парфюм: сладко и съблазнително. Ингрид размаха ръка пред лицето си. Да не би Фрея да пръскаше с парфюм дрехите си? Всичките кожи, пера и мини рокли, блузи с деколтета и колекцията от обувки с високи токове, в която имаше розов чифт от 1920 година? Скъсваше ги от носене!
Имаше „копринен кът“, в който Фрея закачаше финото си бельо на сатенени закачалки: небесносиньо с бежова дантела, червен сатен и тъмносива коприна. Ингрид й завиждаше за цялата женственост, окачена на закачалките. Не ревнуваше от Фрея, но се чувстваше толкова невежа, когато станеше дума за тези неща. Хъдсън винаги е казвал на Ингрид, че има безупречен стил. Но може би трябваше да се постарае да бъде малко по-секси? Може би тогава Мат би… отново Мат. Наистина не можеше да спре.
Извади магическата си пръчка от чантата си и премина през дрехите на Фрея и странния знак за Нарния и си проправи път по коридор с абаносов под, който водеше до апартамента на сестра й в Манхатън. И оцени колко полезни са всъщност магическите проходи.
Във въздуха още се носеше миризмата на изгоряла дървесина, сякаш някой наскоро бе палил огън. На кадифения диван близо до камината имаше изоставена възглавница и смачкано одеяло, а в кухнята до мивката Ингрид намери недоизпито кафе (което още не се беше утаило). Забеляза и червеното червило на сестра си по чашата.
Е, поне Фрея, а не някой друг, е била тук скоро. Или нещо друго, което изплаши икономката им.
Ингрид се учуди защо Фрея беше спала тук. Беше останала с впечатлението, че прекарва повечето си вечери на борда на „Дракон“. Фрея не беше споменавала за нищо нередно дори когато Ингрид си призна за ужасната среща с Мат. Според Фрея реакцията й беше пресилена, а и Мат със сигурност щеше скоро да й се обади.
Надяваше се сестра й да се посъветва с нея, ако имаше проблем с връзката си. От друга страна, как би могла да реши проблемите на Фрея, когато Ингрид не знаеше как да реши собствените си?
Глава девета
Не поглеждай назад
Джоана излезе навън с кошница и градински ножици, за да набере свеж букет за къщата. От ранна пролет до късна есен в градината й цъфтяха различни цветя, които разпръсваха многобройните си цветове както наоколо, така и по оградата, и бяха ароматна атака за сетивата. По това време на годината цъфтяха тъмнооранжевите рози, както и кораловите гербери, лилавите далии, розовата и бяла вълча ягода, жълти, оранжеви и тъмночервени ружи. Започна да реже по-високите стръкове, преди да премине към по-нежните и тъничките, като ги поставяше най-отгоре, за да не се пречупят. Обута с градинарски галоши се придвижваше през зеленината и растенията и подрязваше.
Спря при японските анемонии, промушващи се през оградата — розови, виолетови и снежнобели цветове, с нежни яркожълти плодници, наподобяващи в основата си слънца. „Синът ми е във всяко едно от тях“, помисли си тя с копнеж. Посегна да среже стеблата на белите, когато изведнъж листата им повехнаха, а цветчетата им се разсипаха по земята. Може би сутринта беше имало слана?
Посегна към други, които изглеждаха свежи и тъкмо преди пръстите й да ги докоснат, те изсъхнаха мигновено, огънаха се и умряха. Опита отново, този път повехнаха всички и цветовете им се разсипаха по земята.
Не, не беше слана, а нещо съвсем различно. И трябваше да го признае. Знаеше какво се случва в къщата — метенето и изчезването на предмети, умиращите цветя в градината; не, не се случваше за първи път. Последният път, когато това се случи, беше наистина травмиращо изпитание, което Джоана беше изхвърлила от съзнанието си чрез отричането му, че нещо подобно отново можеше да се повтори.
Беше се случило през 1839 г., когато тя беше в Англия за няколко месеца. Събитията се развиваха по същия начин: вещите в апартамента й се местеха наоколо, а розите в градината вехнеха. Емоциите ескалираха, когато конете, впрегнати в каретата, с която се придвижвала в града, се подплашили. Тя се преобърнала и била влачена в галоп през калдъръмените улици на Лондон, а кочияшът умрял. Джоана не можеше да пренебрегва повече случилото се.