Рубинения кръг [bg]

— Ейдриън…

— Всичко е наред — заявих жизнерадостно и отворих широко вратата. — Благодаря, че се отби. Поздрави Михаил от мен.

От изражението й беше ясно, че се бях провалил с гръм и трясък в опита да я убедя в моята невинност, но поне явно нямаше намерение да използва внушението, за да ме накара да й призная какво наистина ставаше — засега. Ние се сбогувахме и аз изпуснах облекчена въздишка, когато тя си отиде, надявайки се, че повече никой няма да се появи, принуждавайки ме да измислям друго извинение защо Сидни я няма тук.

Скоро след това си легнах да спя, а към обяд ме събуди нов есемес от Сидни. Тя съобщаваше, че заедно с Еди и Джаки са пристигнали в Питсбърг, но докато не се стъмни, няма да се заемат с разузнаването на музея. Уверяваше ме, че всичко е наред, а аз я уверих в същото, като предпочетох — за нейно добро — да премълча, че съм се съгласил да говоря с една потенциално откачена девойка, която ту ме обичаше, ту ме презираше. Сидни и без това си имаше достатъчно тревоги.

Когато по-късно през деня моройският кралски двор започна да се събужда, се обадих на Нийл и го помолих да ме придружи до дома на Нина. Още беше твърде рано и навън имаше малко хора, но предпочетох да се застраховам, отколкото после да съжалявам. Нийл, верен на дълга, с радост се съгласи да ми помогне, но аз знаех, че има и скрит мотив да се срещне с Нина. Преди няколко месеца между него и сестра й Олив бе започнало да разцъфва романтично приятелство. Никой от нас не беше сигурен колко далеч бяха стигнали отношенията им, които изведнъж прекъснаха, когато Олив внезапно изчезна. Рядко се обаждаше на сестра си, а за Нийл сякаш напълно бе забравила. Съмнявах се, че Нина знае нещо ново за местонахождението на сестра си, но Нийл навярно се надяваше да получи някаква, макар и оскъдна информация.

Когато стигнахме пред вратата на Нина, късното лятно слънце все още бе високо над хоризонта, макар да наближаваше шест следобед. Тя живееше в оскъдно обзаведен апартамент, каквито обитаваха останалите служители в кралския двор (или бивши служители, както се оказа), на светлинни години далеч от разкоша, на който се радваха кралски особи като баща ми. Поех дълбоко дъх и се вторачих във вратата, призовавайки цялата си смелост.

— Няма да стане по-лесно, ако го отлагаш — отбеляза Нийл не особено услужливо.

— Зная. — Стегнах се и почуках два пъти, тайно надявайки се, че Нина още спи или не си е у дома. Тогава съвсем честно щях да кажа на Соня, че съм се опитал, но безуспешно, и да оставя нещата дотук. Ала за мое най-голямо съжаление, Нина отвори вратата почти веднага, сякаш ни чакаше зад нея.

— Здравей, Ейдриън — поздрави ме предпазливо. Сивите й очи се насочиха зад мен. — Здравей, Нийл.

Той кимна в отговор, ала аз застинах смутено. Нина не произлизаше от богато или знатно семейство, но досега това никога не се бе отразявало на хубостта й, а и винаги поддържаше безупречен външен вид.