![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбирам, кралице — отговори той. Младежът се изправи, изчервен от удържаната победа, чувствайки как усещането за опасност прорязва кръвта му като мълния. — Няма да предам вашите или надеждите на народа си. Благодарен съм за гласуваното доверие.
Алхана взе лицето му в ръцете си. Бяха тъй студени, че той не успя да овладее потреперването си. Тя притисна устни към челото му. Допирът й бе изгарящ като лед и смрази сърцето му. От този момент нататък винаги щеше да си спомня за тази целувка. Зачуди се дали бледите устни не бяха оставили незаличимия си отпечатък върху кожата му.
Решителният професионализъм на Самар му се притече на помощ:
— Знаете посоката, принце — обади се той. — Имахте възможност да я запомните само преди два дни. Пътят лежи на около миля и половина в южна посока оттук. Звездите не се виждат, но вятърът духа от север. Дръжте го откъм гърба си и винаги ще се движите в правилната посока. Пътят се простира по права линия от изток на запад. Все някога ще го пресечете. Веднъж щом се окажете на него, се насочете на запад. Така бурята ще връхлита откъм дясната ви страна. Не е необходимо да се придвижвате безшумно. Звукът от битката и бездруго ще заглуши всяка ваша стъпка. Успех, принц Силваношей.
— Благодаря ти, Самар — отговори развълнувано младежът. За пръв път елфът бе говорил с него като с равен, дори с известна доза респект. — Ще оправдая надеждите ти. Твоите и тези на майка ми.
— Оправдайте надеждите на народа си — каза Самар.
Като хвърли последен поглед и отправи усмивка към майка си — усмивка, на която тя не отвърна — Силван се обърна, излезе от надгробната могила и бързо се отправи в указаната посока. Все още не се беше отдалечил напълно, когато до него долетя високият глас на заместник-командира:
— Генерал Араноша! Вземете със себе си две отделения пехотинци по лявото крило и изпратете още две по дясното. Ще оставим два взвода в центъра, за да можем да защитим Нейно величество в случай на пробив.
Пробив! Беше невъзможно. Линиите им щяха да удържат. Силван спря и погледна назад. Елфите вече подхващаха своята бойна песен. Сладките й припеви се издигаха окуражително над грубите подвиквания на великаните. Поободрен от гледката, младежът тъкмо се канеше отново да поеме по пътя си, когато вляво от хълма ослепително избухна кълбо от огнена синьо-бяла светлина. Пламтящата топка профуча надолу по склона, право към поредицата надгробни могили.
— Стреляйте вляво! — нареди Самар.
За момент стрелците сякаш бяха изгубили представа къде се намират и кои са целите им, но техните командири бързо въведоха ред и ги обърнаха в правилната посока. Друго огнено кълбо се блъсна в бариерата, възпламени гъстите храсти и продължи да се търкаля нататък. За момент Силван си помисли, че пламъците са предизвикани по магически начин и се зачуди какво ли могат да сторят стрелците срещу това, ала секунда по-късно установи, че огнените топки всъщност представляваха големи вързопи слама, търкаляни надолу по склона от отделни групи великани. Вече успяваше да различи огромните им неясни силуети, очертани на фона на бушуващите пламъци. Великаните използваха дълги пръти, с които направляваха топките от безопасно разстояние.
— Чакай команда! — извика високо Самар. Независимо от заповедта му, неколцина изнервени елфи отпуснаха тетивата, запращайки стрелите си по посока на горящата слама. — Не, проклети да сте! — изкрещя разярено заместник-командирът. — Все още не са достатъчно близо. Изчакайте!
Разнеслият се тътен от гръмотевица удави думите му. Видели, че другарите им стрелят, останалите стрелци също отпуснаха тетивата на лъковете си. Стрелите описаха дъга през изпълнената с пушек нощ. Трима от великаните, които бутаха вързопите със слама, паднаха покосени, но останалите стрели се приземиха встрани от целите си.
— И все пак — каза си Силван. — Накрая ще успеят да ги спрат.