![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Кажете ми, драги стопанино, вярно ли е, че именно този, който отвори другия гроб, ще доведе докрай святото търсене на Граала?
— Да, сеньор, вярно е.
Отчаянието на рицаря било безгранично до такава степен, че очите му се налели със сълзи. Той се обърнал към един прозорец, за да не бъде видян от своя домакин:
— Ох, татко — прошепнал той. — Защо си съгрешил?
6л. В този момент по-големият син на васала се приближил към него:
— Сеньор — казал му той, — предстои ви дълъг и много опасен път. Бих ви придружил с удоволствие, ако желаете. Това ще бъде само във ваш интерес.
Рицарят заявил, че много се радва. Другият брат му предложил същото, ала Ланселот желаел само един спътник. Така минала вечерта. На следващия ден сутринта те станали много рано. Двамата рицари облекли доспехите си и се отправили на път заедно с момчето, което съобщило новината за надигнатата плоча. Потеглили, като младият мъж носел копията и на двамата рицари. Към деветия час язденето им ги отвело до Големите камъни. Така се казвал един проход, ще разберете защо. Бил разположен между две планини и до него можело да се достигне само на кон. Всъщност, той бил заграден отдясно и отляво от огромни каменни блокове с човешки ръст, по три от всяка страна. Всеки един от тези блокове съдържал дълъг и широк отвор, три разкрача висок. В тези отвори били забити дебели напречни прътове, които се плъзгали от един блок към друг, така че никой не можел да премине, без да се наложи да се бие, тъй като пред всеки блок стоял въоръжен мъж, подпомаган от селяни, и бранел прохода. Освен това в планината имало и кариери, където се укривали последните, когато изпаднели в затруднено положение. Другият край на дефилето също бил пазен от рицар в доспехи, но той не стоял там постоянно, а само когато чужди рицари навлизали в тази територия.
Като наближили Големите камъни, един часовой започнал да свири с рог към планината и селяните се появили. Синът на васала ги забелязал:
— Сеньор — казал той на рицаря на каруцата, — не зная кой е разпространил новините за вас дотук, но явно се знае, че сте по тези земи.
— Защо мислите така?
— Заради този проход, който бива пазен единствено когато преминават чужди рицари.
6м. Междувременно стигнали до него. Селяните забили копията си в земята и очаквали търпеливо пристигащите. Рицарят на каруцата не обърнал никакво внимание на прътовете, а само на селяните, които стояли в засада. Ни най-малко не се страхувал от тях, ала намерението му било да насочи първата си атака към пазещия рицар в другия край на прохода. Така се спуснал към тях толкова бързо, колкото можел конят му. А той бил буен и смел. Първите двама селяни ударили с копията си рицаря по щита, но от силата на неговия порив, те се разхвърчали на парчета. Ланселот нанесъл удар с копието си на единия, като го пробол направо в тялото, и го повалил мъртъв. Конят му обаче се блъснал толкова жестоко в един от прътовете, че разкъсал целите си гърди и шията, а рицарят отхвърчал към земята, напълно замаян. Но бързо се изправил на крака. Оставил оръжието си в тялото на селянина, после извадил меча и се хвърлил през глава към другите. Младият мъж се провикнал:
— Вече трябва да се разбере, благородни рицарю, че сте надигнали плочата в Светото гробище!
Рицарят се втурнал към селяните, нанасял удари надясно и наляво, осакатявал ги или ги убивал и така ги помитал, че не след дълго успял да изтръгне всичките им прътове, а те се криели в пещерите, обезумели от страх. Когато се изправил пред рицаря, който пазел прохода от двете страни на последния прът, онзи му рекъл:
— Сеньор рицарю, ако слезете от коня, ще освободя пръта и ще се бием на крака.
Другият му отвърнал, че няма да го стори.
— В такъв случай ще убия коня и вашата загуба ще бъде по-голяма.
— Ако сте в състояние да го сторите, давайте!
— Бог ми е свидетел, че никога не съм убивал кон доброволно. За първи път ще го сторя днес, освен ако не съм притиснат до краен предел. Ще ви позволя най-напред да се приближите.
6н. В този момент напред пристъпил рицарят, който бил син на васала: