![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Отдръпнете се, сеньор рицарю — казал му пазачът на прохода. — Нямам намерение да се бия едновременно срещу двама ви.
— От него няма от какво да се страхувате, не повече от всеки друг — отвърнал рицарят на каруцата, — само от мен.
Веднага след това яхнал коня на своя спътник, взел копието му и освободил пръта. Противникът му се нахвърлил срещу него с всичка сила и му нанесъл такъв удар, че оръжието му се счупило в щита и се разхвърчало на части. Рицарят на каруцата отвърнал подобаващо — хвърлил го на земята от задната страна на коня и другият паднал върху един от каменните блокове толкова жестоко, че бил почти мъртъв. Конят му се затичал към младия мъж, а той го уловил и го предал на брат си, който бил яхнал жребец. Падналият рицар бил сериозно ранен и останал да лежи на земята, без да мърда. Този на каруцата се приближил бързо до него, слязъл от коня и му се нахвърлил с изваден меч. Щом другият го забелязал, се изправил колкото може и се приготвил да се защитава, ала усилията му били напразни, тъй като не можел да се опълчи на своя противник. Освободил пътя, като заявил, че няма да му се изпречва повече.
— Сеньор — рекъл на рицаря неговият спътник, — не го оставяйте да си тръгне така. Ако го пощадите, той е ваш. Не виждате ли в какво състояние се намира?
Тогава рицарят на каруцата се нахвърлил отново върху него и известно време го измъчвал, за да го накара да се признае за победен и да се обяви за пленник. Принудил го да се закълне, че ще отиде да се подчини на васала, при когото бил прекарал нощта. Неговият син му казал името на баща си и това на замъка.
7. Бунтът на заточениците
Продължили пътя си. Синът на васала се качил на коня на победения, като предоставил своя на рицаря на каруцата и яздили така до часа за вечерня44. Отбили се при един от братята на васала, неговия домакин. Той посрещнал сърдечно племенниците си и предложил добър подслон на рицаря за нощта. На следващата сутрин яздили до първия час и стигнали до една отшелническа обител. Останали на богослужението и закусили там, тъй като отшелникът бил от кралство Логрия. След като се нахранили, продължили пътя си до около третия час45. Тогава срещнали млад мъж, който яздел бърз жребец и изглеждал много забързан. Този млад мъж се отличавал със своята красота. Косите му били подстригани късо, така че се виждала снежнобялата му шия. По това се разбирало, че е от пленниците. Всички те всъщност имали къси коси, докато местните хора били с плитки. Синът на васала го поздравил и го попитал какви новини носи.
— Новините са добри, слава Богу, защото току-що научихме, че един рицар от нашите земи, тръгнал да търси кралицата, е най-добрият от най-добрите. От сигурен източник знаем, че той е надигнал плочата в Светото гробище и че е извършил редица други подвизи. Поради тази причина вероломният Мелеаган заповядал да се охраняват пътищата, за да го убие, а нашите хора идват, за да го бранят. Те се бият с тези от тукашните земи и вече не могат да бъдат преброени ранените и убитите в двата лагера. Що се отнася до мен, ще събера всички наши хора, защото противниците получават подкрепление от всички страни. Така че, умолявам ви, помогнете им, тъй като аз трябва да продължа пътя си.
8. Ланселот помага на заточениците
След като изрекъл тези думи, младият мъж потеглил толкова бързо, колкото позволявал конят му. А Ланселот и неговите спътници ускорили ход и стигнали до висок хълм. В долината под тях видели воюващите. Заточениците се справяли добре, но били изпаднали в тежка нужда, тъй като били по-малобройни от противниците си. Рицарите се спуснали по хълма и познали по оръжията, че техните хора са от тази страна. В този момент те отстъпвали по сила. Синът на васала казал на своя спътник:
— Сеньор, нашите хора са от тази страна и имат огромна нужда от помощ.
— Не се безпокойте. Не виждам никой в противниковия лагер, който да представлява сериозна заплаха.
Без да се бавят, завързали шлемовете си. Междувременно синът на васала взел едно копие от някакъв оръженосец. Запътили се към мястото на битката и се хвърлили в нея. Рицарят на каруцата убил първия противник, който му се изпречил. Спътникът му повалил своя от седлото. Ланселот започнал да крещи „Кларанс!“46, бойния вик на крал Артур. Когато копието му се счупило, той извадил меча си и нанасял удари наляво и надясно, така както умеел и то с такъв плам, че и в двата лагера всички били вцепенени. Заточениците, които в началото били по-слабата страна, добили по примера му сила и кураж. За кратко време спечелили преднина и принудили тези, които ги били подгонили, да отстъпят. Малкият син на васала отишъл до рицаря, убит от рицаря на каруцата. Облякъл доспехите му, доколкото можел, и се качил на коня, който бил хванал, докато ездачът му падал. Взел в ръка меча, окачил ножницата на дъгата на седлото си, а след това настигнал необикновения рицар, като яздил близо до него и му помагал, както щял да помага и на своя баща — и все пак, известно е, че случаят не е такъв.
44
Последният час от деня — към 6 ч. вечерта.
45
Девет часа сутринта.
46
Кларанс е име на град, чийто бивш владетел е прадядо на Артур. Баща му Утерпандрагон възприема името като боен вик.