Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

6к. Щом пристигнали, господарката на дома, която била благородна и опитна дама, се притекла да ги посрещне, а прислугата свалила доспехите на рицаря. Вечерята била готова и те седнали. Нощта скоро настъпила. Тогава влязъл млад мъж на едър буен кон, изтощен и целият в пот. Като го видял, господарят се провикнал:

— Добре дошли, синко, но много се забавихте.

— В името на Бог — рекло момчето, — топлият прием не е без причина, тъй като нося изключителни новини. Плочата в Светото гробище е надигната!

— Коя? — попитал васалът.

— Тази от поляната — заявило момчето. — Това е причината за моето закъснение, тъй като отидох да известя за това двамата си вуйчовци и другите ви приятели.

— Боже мой, и кой е сторил това?

— Бог ми е свидетел, че това е рицар, тръгнал да помага на кралицата.

— А опитал ли е да надигне и плочата в криптата?

— Да, но напразно. При това цялата му ризница на гърба беше изгоряла. Видях го с очите си.

След тези думи той се върнал при коня си, за да го заведе в конюшнята и погледът му се спрял върху щита на рицаря, който отлично разпознал. Щом масата била раздигната, той направил знак на баща си:

— Сир, този щит там да не би да е на рицаря, който вечеря с вас?

— Да — рекъл бащата.

— Е, добре, знайте, че именно това е рицарят, за когото говоря. Той надигна плочата. И да кажа ли какво още стори той? Уби двамата рицари, които пазеха пътя за Уелс в гората. Научих това от един оръженосец, който го е видял как убива и двамата с копието си — единия с острието, другия — с дръжката.

Всичко това изпълнило бащата с радост. Той се доближил до рицаря:

— Ах, сеньор! Бих искал да се оплача от вас самия!

— От какво?

— От това, че скрихте тази голяма радост за нас и чест за вас. Били сте надигнали плочата в Светото гробище!

Рицарят бил напълно объркан от всичко това:

— Защо да ви го казвам? По-скоро би трябвало да се срамувам.

— Как така, сеньор?

— Защото не успях да се справя с плочата в криптата.

— Ах, сеньор, тя не е важна за вашето приключение. Този, който я надигне, няма да освободи пленниците от кралство Гор. От преместването на другата зависи нашето избавление и затова сме толкова щастливи. Знайте, че много добри рицари са опитвали, но никога не са я и помръдвали. Не помрачавайте радостта си, задето не сте успели. Това може само да ви увери, че ще стигнете до желаното от вас място.