Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

9. Засадата. Провокиращият рицар. Сестрата на Мелеаган. Ланселот преминава Моста на Меча

Заточениците се биели възхитително, но нито един от подвизите им не можел да бъде сравнен с тези на рицаря на каруцата. От своя страна двамата му спътници се справяли също толкова добре. Притискали противниците си и тъй като последните не могли да се съпротивляват повече, им обърнали гръб и побягнали. Техните гонители не ги пощадили. Ранили и убили мнозина от тях. Именно тогава загинал и конят на рицаря на каруцата. Животното било ранено до смърт в битката. Младият мъж, който се бил снабдил с оръжия, дошъл при Ланселот:

— Качете се на коня ми, сеньор, тъй като аз ви принадлежа — имате право на това повече от всеки друг.

— Кой сте вие? Момчето се представило:

— Сторих това, за да ви помогна. В замяна, за Бога, препашете ми този меч, за да не загина като обикновен оръженосец47.

Рицарят му го препасал, а след това с един скок се хвърлил на коня и с пълна скорост се отправил след другите. Натъкнал се на бегълците, които атакували отново, тъй като не го били видели да извършва повече чудеса. Ланселот се хвърлил сред тях и нанесъл удар с меча си на един от своите противници между щита и рамото. Ръката и щитът на последния полетели към земята. Оръжието се забило чак до хълбока като всичко до задната дъга на седлото било посечено. Ланселот замахал с меча към него и другият се сгромолясал на земята. Сетне взел коня му и го дал на новия рицар, който бил на крака, след което се върнал в битката и подхванал подвизите си. За кратко време всички отново побягнали, тъй като никой не се осмелявал да се изправи срещу него. Заточениците притискали противниците си и ги преследвали до една съседна гора, като ранили и убили мнозина. А да взимат пленници, не ги интересувало.