Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Сеньор — обърнал се към него той, — сега бихте могли да оцените защо беше добре да бъдете съпроводен. По тези земи цари голяма непочтеност.

Рицарят на каруцата се съгласил веднага.

— Сеньор — подхванал отново домакинът, — умолявам ви в името на вашата чест и благородство да склоните на това, за което ви помоля.

Ланселот му отговорил, че няма да му откаже никой дар, щом е свързан с неговата чест.

— Сеньор, моля ви да не се противите, ако ви придружа до Моста на Меча. Ще стигнем там утре към деветия час.

Ланселот се съгласил.

Отправили се на път и яздили заедно, докато срещнали млад мъж, който препускал на едър кон с пълна сила. Поздравил всички, а те го попитали по каква работа се е забързал.

— Много спешна — рекъл той, — тъй като по тези земи трябва да пристигне рицар, който да освободи госпожа кралицата, и нашите хора силно се опасяват да не би той да бъде задържан при проломите според нареждането на Мелеаган. Хората му са заловили писмото, в което крал Бодмагю забранява на когото и да било да дръзне да го задържи.

Мъдрият старец, който се притекъл на помощ на добрия рицар, попитал момчето дали има представа за мястото, където може да намери този, когото търси.

— Не — заявил той, — но няма да се спра преди този кон да се свлече под краката ми и ще изтощя от умора и много други, тъй като е наложително да бъда утре на границата с Уелс.

— Добре е да се върнеш обратно, скъпи приятелю — рекъл дълбокоуважаваният господар, — тъй като твоят път бе дотук.

— Как така, сир?

— Ето това е рицарят.

— 0, Боже мой — възкликнал младият мъж, — наистина е той. Бяха ме предупредили, че носи такива доспехи. Сеньор — рекъл той на рицаря, — бъдете добре дошли и още днес ще бъдете така почетен, че дори не мога и да го опиша, тъй като сте най-желаният рицар от всички, които някога са съществували.