![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Той се заклел, че ще се бие.
— Не — заявил бащата, — защото нямаш власт там, където господствам аз.
— Щом ми забранявате да се бия във ваше присъствие, ще го следвам дотам, докъдето никой няма да може да ми попречи.
— Добре казано — заявил бащата. — Ще дойда с теб. И ако тази вечер или утре забележа някаква причина да се биеш, ще се съглася. Но ако открия друга, заради която да се откажеш, ще го сториш.
Синът му се съгласил. Така и двамата поели на път по следите на рицаря. Когато тези, които били изоставили игрите си, установили, че в крайна сметка последният отвел девойката, се огорчили, а заточениците се зарадвали.
Пътят на рицаря и девойката продължил дълго време и едва късно вечерта стигнали до един манастир.
— Сеньор — казала девойката, — ако ми вярвате, ще отседнете на това място, тъй като преди полунощ няма да намерите друг подслон. Ще ви посрещнат с много почести заради мен и заради рицарското ви звание. Тук живее мой вуйчо, монах, който някога беше много храбър рицар. Съветвам ви да се подслоните на това място.
Ланселот приел. Без да се бавят повече, стигнали до манастира и попаднали на трима монаси, които ги посрещнали. Слезли от конете и хората се втурнали да свалят доспехите на рицаря.
6е. След това го завели до едно просторно оградено от висока стена място, което представлявало гробище. Там почивало тялото на Галаад, най-малкия син на Йосиф Ариматейски, заченат в земите на Сорелис. По-късно в негова чест те били преименувани на Уелс,32 тъй като Галаад успял да ги приобщи към религията на Нашия господар Иисус Христос. В това гробище почивали също телата на осемдесет от неговите сподвижници. Имало и две необикновени надгробни плочи, защото никой не знаел от какъв материал са изработени. Едната се намирала на повърхността, разположена насред невероятно красива поляна, а другата — под земята, в много дълбока крипта. Върху плочата на поляната пишело, че този, който успее да я надигне, ще освободи пленниците от Кралството, откъдето никой не се е завръща.33 Надписът върху плочата в криптата гласял, че този, който успее да я отмести, ще развали магията на Кралството на приключенията, като сложи техния край, и ще заеме място на Кръглата маса. Под плочата на поляната било положено тялото на Галаад,34 а под тази в криптата — тялото на Симеон, бащата на Мойсей,35 което почивало в Печалния гроб, намиращ се в залата на страшния ужас, за която става въпрос във великия разказ за Граала. Това били, както разбрахте, двете плочи в манастира, където рицарят на каруцата намерил подслон. Тези, които щели да ги надигнат, трябвало да принадлежат към един и същи род. Манастирът носел името „Светото гробище“, заради телата на светците, погребани в него. Поради тази причина Мерлин изрекъл следното предсказание36 — щом бъде надигната плочата на Галаад, тялото му да бъде пренесено в Уелс. И веднага след като тялото му бъде извадено от гроба, да бъдат освободени пленниците.
В манастира се отнесли с много почести към рицаря. Скоро пристигнал и васалът, който забранил на своя син да се бие, и бил подслонен в манастира, тъй като монасите го обичали много, а той бил и господар на голяма част от тези земи. Така васалът пристигнал, но не се явил пред рицаря. На сутринта, преди да сложи доспехите си, Ланселот присъствал на богослужението. Когато ги облякъл, игуменът му заявил:
— Сеньор, знаем добре, че сте тръгнали на път, за да освободите кралицата и първото изпитание за тези, които предприемат подобно начинание, се намира именно тук.
И той му го описал така, както разказът го представи по-горе.
— Приемам изпитанието — рекъл рицарят.
Сетне го завели на гробището и видът на гробовете го потопил в спомена за Стражата на мъките.37 Доближил се до голямата каменна плоча и я гледал с възхищение, без да може да разбере от какъв материал е направена. Гробът се издигал върху четири мраморни стълба. Хванал плочата, надигнал я без усилие и пред него се открило тялото на рицар, облечен в доспехи. Ризницата била все още така бляскава, както първия път, когато я бил облякъл, а шлемът и щитът — така нови и блестящи, както в деня, когато били произведени. Голият му меч бил поставен върху тялото. На много места изглеждал изцапан със свежа кръв. Щитът бил от злато с аленочервен кръст. Ланселот започнал да чете надписа на гроба:
„Тук почива Галаад, първият християнски крал на Уелс, който привлече Сорелис към Господ Бог.“
32
Авторът прави звукова асоциация между името Галаад и топонима Galles (френското название на Уелс). Подобни народни етимологии изобилстват в средновековната книжнина, която има подчертан вкус към всякакъв вид спекулативни разкази за произход (етиологически легенди).
33
Става дума за Гор, кралството на Бодмагю и Мелеаган, което в редица отношения напомня за келтския Друг свят.
34
Според някои ръкописи от цикъла Ланселот-Граал Галаад е първороден син на Йосиф Ариматейски и пръв крал на Уелс.
35
Мойсей е персонаж от Роман за Граала от псевдо-Робер дьо Борон. В края на „Йосиф“ — първата част от този роман (публикуван на български от изд. „Изток-Запад“, вж. с. 88–92) — Мойсей бива поразен от мълния, след като заема незаслужено празния стол на масата на Граала. Авторът свързва този стол с мястото на Юда по време на Тайната вечеря на Иисус с неговите ученици.
36
Не е известен разказ, в който Мерлин прави въпросното предсказание.
37
В Първата част на Роман за Ланселот наскоро посветеният в рицарски сан герой повдига надгробен камък, чийто надпис разкрива името му Ланселот (което той до този момент не е знаел!). Надписът съобщава също, че тук един ден ще бъдат положени тленните му останки. За романен цикъл от 2000 страници подобни „къси съединения“ във фабулата се явяват симетричен противовес на прекомерната й разлятост. В същото време те са полезен ориентир за читателя. Прави впечатление, че повечето надгробни надписи в този романен цикъл имат не ретроспективен, а проспективен характер, тоест огласяват не минали, а бъдещи събития.