Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

6з. После се върнал до гроба, като покривал лицето си с щита заради пламъка. Когато бил много близо, гласът от гроба започнал да го зове. Рицарят надал ухо и доловил какво му казва:

— Бягай! Върни се обратно! Нямаш нито силата, нито позволението да доведеш докрай това приключение!

— И защо?

— Ще ти обясня, но кажи ми най-напред защо веднага въздъхна „Ах, Господи, какво голямо нещастие!“

Щом чул това, Ланселот започнал да плаче от болка и срам.

— Говори спокойно и не лъжи — рекъл гласът.

— Без съмнение — отвърнал рицарят — изрекох тези думи, защото така подло бях заблудил и предал света. Хората, които ме познават, ме считат за най-добрия рицар. Сега вече осъзнавам ясно, че това съвсем не е вярно, защото не е добър рицар този, който може да изпитва страх.

— Добре — отговорил гласът. — Едновременно си прав и грешиш. Имаш право, че един добър рицар не познава страха, но грешиш като заявяваш „Господи, какво голямо нещастие!“ поради факта, че не си най-добрият рицар на света. Тук не става дума за нещастие, тъй като притежаваш цялата решителност, която може да се очаква от същество с твоята физическа сила и смелост. Добрият рицар все още не се е явил, но неговата поява е неизбежна. Той ще бъде добър и красив, притежаващ такива качества, че едва стъпил в тази зала, ужасният пламък, който гори тук, опожарява тялото и душата ми, ще изгасне.38 Познавам твърде добре теб и всички твои роднини. Знай, че ти бе кръстен на името на светия човек, чиято надгробна плоча надигна горе.39 Аз съм негов първи братовчед. Но, скъпи приятелю, твоят баща те нарече Ланселот в памет на своя прадядо, който носеше същото име. От друга страна, ти си братовчед40 на този, който ще ме освободи, и заемайки опасното място, ще доведе до техния край приключенията на Британия.

Рицарят го попитал за името му.

— Казвам се Симеон и бях племенник на Йосиф Ариматейски, този, който пренесе Светия Граал от Обетованата земя във Великобритания. Ала заради един грях, чрез който се провиних пред моя Създател и моите братя, сега съм измъчван телом и духом в този гроб, защото Бог не иска да изпитам тези страдания в другия живот. Ще се измъчвам така до деня, когато Бог ни изпрати този, който ще ни спаси. Но тръгвайте сега, скъпи братовчеде, и не се срамувайте от това, че сте изпитали страх. Притежавате всичката доблест и смелост, които може да има един покварен човек41. Ако оставим на страна това, знайте, че именно вие щяхте да извършите впечатляващите чудеса, които ще извърши вашият братовчед. Загубата на тази чест я дължите на греха на баща си, заради единствения път, когато беше виновен спрямо вашата майка и моя братовчедка.42 Той беше целомъдрен и непорочен, когато я опозна плътски и при това беше на петдесет или повече години. Заради този грях загубихте това, за което ви разказах. Изключителните си качества дължите обаче на славните добродетели, които бе имала вашата майка и които тя все още притежава.