Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

9г. При тези думи господарят на къщата заявил, че неговият гост няма да се бие, тъй като има друга работа за вършене. Ала последният с един скок станал от масата и поискал доспехите си. Заявил, че след като е предизвикан на двубой, ще се бие. Приятелите му силно се притеснили, но не могли да го разубедят. След като си облякъл доспехите, го изпратили до края на градчето в една пустош. Всички заточеници грабнали оръжия, защото се страхували от предателство. Целият народ, както от градчето, така и от замъка, се събрал и тези, които обичали добрия рицар, проливали горчиви сълзи. Той помолил всички да добият отново смелост и добавил: „Не се страхувайте.“ Сетне изтласкал с рамо щита си, проврял ръка в ремъците и като закрепил копието си под мишница, пришпорил коня към своя противник, който сторил същото. Пустошта била красива, а конете препускали бързо и само напред. И двамата рицари преливали от енергия. Нанасяли си взаимно такива удари, че дървото по щитовете и на двамата се разцепило. Ризниците им били здрави и удържали на остриетата, копията се счупили и конете се изправили глава срещу глава, гърди срещу гърди. Сетне се свлекли мъртви на земята. Ездачите им, едва засегнати, скочили на крака, но били толкова замаяни, че залитали. Когато дошли на себе си, извадили мечовете и разменили силни удари там, където могат. Рицарят на каруцата открил, че неговият противник оказва сериозна съпротива и затова му отдавал огромна почит. Истината била, че не му липсвала смелост, но пък бил коварен и вероломен. Битката продължила дълго време. Те се ожесточили един срещу друг, но накрая рицарят на каруцата притиснал своя противник, който изпаднал в окаяно състояние и не можел да се съпротивлява. Започнал все повече и повече да отстъпва, без изобщо да се стреми да се отбранява. Щом Ланселот го видял така обезкуражен, ускорил атаката си с порой от удари и го принудил да падне на колене. Когато победеният се опитал да се изправи, рицарят на каруцата го хванал за шлема, изтръгнал го от главата му и го захвърлил насред полето. Другият сложил щита си на главата и започнал да отстъпва още повече, но напразно. В крайна сметка помолил за милост и подал меча си на Ланселот. Последният заявил, че няма да го приеме и че никога няма да прояви жал към него, освен ако не се качи най-напред на каруца. Победеният категорично отказал.

— При тези условия, ще ви отсека главата.

— Както желаете — отвърнал другият.

В този момент на мястото на битката с бърз ход пристигнала девойка на норвежки кон49. Поздравила рицаря на каруцата, който й отвърнал. Скочила от коня си и заявила:

— Благородни рицарю, идвам, тъй като имам належаща нужда от вашата помощ. Умолявам ви и ви заклевам в името на човека, когото обичате най-много на този свят, да ми направите дар, който ще ви струва повече почести и облаги, отколкото някога сте получавали срещу извършена услуга.