![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Рицарят останал много щастлив, след като научил, че майка му е още жива43, но не искал да си тръгне оттам, без да се опита да надигне плочата. Когато Симеон разбрал, че няма да може да го откаже от целта му, рекъл:
— Скъпи братовчеде, щом искате така, направете каквото ви кажа, иначе ще загинете. Вземете от водата, която се намира в мраморната ниша, издълбана в стената вдясно. Това е водата, с която свещеникът си е измил ръцете след като се е причестил с нафората на Иисус Христос. Напръскайте се с нея, в противен случай кожата ви ще изгори. И си свалете щита, той само ще ви навреди.
Рицарят се подчинил на напътствията на гласа, после пристъпил към плочата, но въпреки всичките си усилия, не я помръднал и на пръст разстояние. За сметка на това пламъкът така жестоко го засегнал, че ризницата му се разпаднала на парчета, преди да успее да изкачи стълбите. Все пак, с щит в ръка, той се върнал обратно до Светото гробище, където всички го очаквали.
6и. Щом разбрали, че е жив, се зарадвали, но Ланселот бил твърде ядосан заради загубата на ризницата си. Васалът, който не позволил на сина си да му обяви дуел, казал:
— Сеньор, не се тревожете за ризницата. Ще ви дам друга, великолепна и съвсем нова.
Той заръчал веднага да донесат ризницата на сина му. Рицарят благодарил и я приел. Сетне го попитали какво мисли за гроба на Симеон.
— Какво мисля ли? Със сигурност — казал той, — този, който надигне плочата, ще бъде рицар с големи заслуги и знайте, че засега не съществува такъв Добър рицар.
След като облякъл ризницата, се метнал на коня си. Игуменът го попитал как се казва. Ланселот му отвърнал, че е рицар и че нищо повече няма да научат от него. Той и девойката потеглили в едната посока, докато васалът и синът му тръгнали в другата, изумени от чудесата, които бил извършил.
Рицарят яздел спокойно, потънал в мислите си. Девойката настояла да й каже името си. Той отвърнал, че е от двора на крал Артур и че не иска да й разкрива повече. Тя се сбогувала с него и се върнала обратно. А Ланселот продължил, тъжен и покрусен от приключението, в което се провалил малко след пладне същия ден.
6й. Така стигнал до някаква гора, на чийто вход от двете страни на пътя пазели двама рицари в доспехи. Веднага дошъл да го посрещне един оръженосец:
— Сеньор рицарю — казал му той, — тези рицари там ме помолиха да ви предам, че е забранено да продължите, ако сте се качвали на каруцата.
Рицарят бил бесен и не отговорил нищо.
Другият повторил казаното.
— Защо да не мога да продължа?
— Защото като пазачи на тази гора те не искат през нея да преминава рицар, бил на каруца.
— Добре тогава, отиди и им кажи, че независимо дали им се нрави или не, рицарят на каруцата ще мине.
Оръженосецът отишъл да предаде този отговор. Единият от рицарите веднага грабнал щита си за ремъците и с копие под мишница пришпорил коня си към него, обиждайки го с груби думи като долен човек, загубил честта си завинаги. Щом го видял да препуска срещу него, Ланселот не се смутил ни най-малко. Силно раздразнен, той минал от едната му страна и го ударил с нараснала от ярост сила. Щитът на другия не издържал, а ризницата се разпаднала от удара на желязото. Ланселот забил острото желязо в тялото му и като го надигнал от седлото, го повалил мъртъв на земята. Но докато рицарят падал, Ланселот счупил копието си. Без да му обръща повече внимание, се втурнал да удари с останалата част от копието си другия рицар, впуснал се да отмъсти за своя другар. Забил желязото направо в корема му с такава жестокост, че задната част на седлото на рицаря се счупила. Конят се свлякъл на колене, а ездачът му политнал от задната страна към земята — без надежда да се изправи, тъй като сърцето му се пръснало. Докато другият лежал на земята, Ланселот го задминал и заявил, без да подозира смъртта му:
43
Ланселот ще види отново майка си малко преди нейната смърт.