Измамна светлина [bg]

— От колко до колко? — попита Гамаш.

— От седем и половина сутринта до завръщането им към осем и половина.

Художничката погледна съпруга си.

— Точно така — потвърди той.

— Когато се прибрахте, какво видяхте? — обърна се инспекторът към Питър и Оливие.

— Слязохме от колата и понеже знаехме, че Клара е в градината, решихме да минем ето оттам. — Художникът посочи единия ъгъл на къщата, където стар люляков храст все още пазеше последните си цветове за сезона.

— Вървях след Питър, но той изведнъж спря — вметна Оливие.

— Забелязах нещо червено на земята, докато вървяхме покрай стената на къщата — продължи Питър разказа си. — Май си помислих, че е мак, който се е прекършил и е паднал. Но беше твърде голямо. Затова забавих крачка и се вгледах. Тогава разбрах, че е жена.

— Какво направихте?

— Помислих си, че някоя от гостенките е прекалила с пиенето снощи и е припаднала — обясни художникът. — Заспала е в градината ни. Но забелязах, че очите й са отворени, а главата…

Килна своята, но, разбира се, не можа да пресъздаде същия ъгъл. Не би се удало на никой жив човек. Това бе подвиг, запазен за мъртъвците.

— А вие? — обърна се Гамаш към Оливие.

— Казах на Клара да се обади на полицията — отвърна собственикът на бистрото. — После повиках Габри.

— Споменахте, че при вас има отседнали гости — рече Гамаш на Габри. — Хора, които са присъствали на празненството снощи.

Едрият мъж кимна:

— Някои от художниците, дошли за партито от Монреал, решиха да останат в пансиона. Има и няколко човека горе, в СПА хотела.

— Резервацията в последния момент ли бе направена?

— За пансиона да. Обадиха се, докато празненството бе в разгара си.

Гамаш кимна, извърна се и повика с жест полицай Изабел Лакост. Жената незабавно се отзова, изслуша заръките, които шефът й тихо изреди, след което побърза да се отдалечи. Проведе кратки разговори с двама млади служители на Sûreté, които кимнаха и тръгнаха нанякъде.

Клара винаги наблюдаваше с възхищение с каква лекота даваше разпореждания Гамаш и колко естествено го следваха хората. Главният инспектор никога не крещеше, никога не бе груб. Държеше се възможно най-спокойно, дори учтиво. Заповедите му бяха маскирани почти като молби. Но никой не правеше грешката да ги приема за такива.

Гамаш отново насочи цялото си внимание към четиримата приятели от Трите бора.

— Някой от вас докосвал ли е тялото?

Спогледаха се, поклатиха глава, сетне пак се обърнаха към детектива.

— Не — отговори Питър. Вече се чувстваше по-сигурен. Земята под краката му се бе втвърдила, подсилена от факти. От директни въпроси и ясни отговори.

Нямаше от какво да се бои.

— Ако не възразявате… — изрече Гамаш и тръгна към дървените столове в задния двор.

Дори някой да бе възразил, нямаше значение. Главният инспектор щеше да отиде там, а останалите бяха добре дошли да го последват.