Червената лястовица [bg]

Докато я оценяваха, Доминика започна и курс по психология на събирането на информация, психика на източниците, разбиране на човешката мотивация и идентифициране на уязвимите места. Един инструктор, четиридесетгодишен психолог от центъра на СВР, на име Михаил, наричаше това „отваряне на човешкия плик“. Доминика беше единствената му ученичка. Той я развеждаше из Москва и двамата наблюдаваха хората и реакциите им. Тя не му каза за цветовете, които виждаше, майка ѝ отдавна я бе заклела никога да не го споменава.

— И как, за Бога, разбра това за него? — попита я веднъж Михаил, когато Доминика прошепна, че мъжът, който седи на близката пейка в парка, чака жена.

— Просто така изглежда — отговори тя, но изобщо не му обясни, че страстният пурпур, разцъфнал около мъжа, затрептя, когато жената се появи зад ъгъла. Михаил се засмя и я погледна с изумление, когато се оказа, че е права.

Докато Доминика се фокусираше върху практически сесии, рафинираната ѝ интуиция ѝ казваше, че тя има някакво въздействие върху Михаил. Макар в началото да се представяше като строг инструктор от отдел Т, тя го улавяше да гледа косата ѝ или да хвърля крадливи погледи към тялото ѝ. Броеше наум моментите, в които той се изхитряше да се блъсне в нея, да я докосне по рамото, да постави ръката си отзад на кръста ѝ, докато влизат през някоя врата. Той излъчваше желание — тъмноалена мъгла блуждаеше около главата и раменете му. Тя знаеше как харесва чая си, кога се нуждае от очилата си, за да прочете менюто, усещаше силата на пулса му, когато се притискаше в нея в метрото. Виждаше как Михаил поглежда крадешком нелакираните ѝ нокти или наблюдава как поклаща обувката си до масичката в кафенето.

Щеше да е ужасно рисковано да спи с него. Той беше инструктор, и при това психолог, натоварен с оценяването на нейната самоличност и пригодност за операции. И все пак тя знаеше, че той няма да каже нищо, разбираше, че го владее по някакъв необясним начин, и сексът с него — тежко нарушение по време на обучение — щеше да бъде остра тръпка, нещо много повече от физическо удоволствие.

А удоволствието беше наистина голямо. Една сутрин след улична тренировка те се озоваха в апартамента на Михаил, който той споделяше с родителите и брат си, но точно в този момент всички бяха на работа. Кувертюрата на леглото му беше на пода, бедрата ѝ трепереха, раменете и се люлееха, косата ѝ обрамчваше лицето ѝ, докато го яздеше, тръпки преминаваха през гръбнака ѝ чак до пръстите на краката, особено в счупения ѝ някога крак. Доминика знаеше какво иска, тайната ѝ същност беше неглижирана напоследък. Тя го държеше в капан — кой върху кого беше набучен? — и се клатеше силно надолу-нагоре, взимайки това, от което се нуждаеше, макар все още да беше неопитна. После щеше да има време и за нежности, и за гукане, и за въздишки. Точно сега очите ѝ бяха полузатворени и тя се концентрираше върху прерастването на нарастващия натиск, по-силно, по-силно — поворачивайся[20], хайде! — във внезапен разтърсващ изблик, който я накара да се превие надве, прекалено чувствено, за да продължи, прекалено сладко, за да спре. Зрението ѝ се проясни и тя отметна косата от лицето си, докато вторичните трусове свиваха в спазми бедрата и пръстите на краката ѝ. Михаил лежеше под нея с широко отворени очи, мълчалив страничен наблюдател, несигурен на какво беше станал свидетел току-що. След това, докато тя запарваше чай, той продължи да ѝ хвърля кòси погледи. Нахлузила пуловер, седнала на кухненската маса, Доминика го гледаше открито и психологът в Михаил веднага разбра, че сексът нямаше нищо общо с него. Той също така знаеше, че няма никога да каже нищичко за случилото се. И че никога няма да го направят отново. В известно отношение

Михаил се почувства облекчен.