Обичай ближния си [bg]

— Почерпка ли? — Келнерът провлече думата. — Господи! — каза развълнувано той. — Това е първата ми почерпка от години насам. Благодаря ви, господине. Почувствах се отново като човек.

След няколко минути влезе руснакът. Той веднага видя Щайнер и седна при него.

— Започвах да мисля, че си напуснал Виена, Черников.

Руснакът се изсмя.

— В нашия живот най-вероятно е винаги невероятното. Намерих всичко, което те интересува.

Щайнер изпразни чашата си.

— Успя да ми намериш документи?

— Да. И то много добри дори. Най-добрата фалшификация, която съм виждал от година насам.

— Трябва да напусна Австрия — каза Щайнер. — Нужни са ми документи. Предпочитам да ме затворят за фалшив паспорт, вместо да търпя непрекъснатите притеснения и пътувания до участъка. Какво си намерил?

— Бях в кафене „Хелебарде“. Там се сключват сега сделките. Същите, каквито бяха и преди седем години. Хората заслужават достатъчно доверие. Разбира се, най-евтините документи струват четиристотин шилинга.

— Какво може да се получи за тази цена?

— Паспортът на някой умрял австриец, валиден за цяла година.

— Една година. После?

Черников го погледна.

— В чужбина може да бъде продължен или пък нечия изкусна ръка да промени датата.

Щайнер кимна.

— Освен това има два паспорта на германски бежанци, но те струват по осемстотин шилинга всеки. Изцяло подправени могат да се намерят за не по-малко от хиляда и петстотин. Не ти ги препоръчвам, във всеки случай.

Черников изтърси пепелта от цигарата си.

— Засега не можете да очаквате нищо от Обществото на народите. Нищо не може да се направи за тези, които са влезли в страната нелегално без паспорт. Нансен умря. Само той успя да ни издейства паспорти.

— Четиристотин шилинга ли? — каза Щайнер. — Аз имам двайсет и пет.

— Предполагам, че ще успееш да се спазариш до триста и петдесет, да речем.

— Като го сравниш с двайсет и пет, изглежда все същото. Но това няма значение, ще се погрижа да намеря пари. Къде е „Хелебарде“?

Руснакът извади една хартийка от джоба си.

— Ето ти адреса. Както и името на келнера, който е посредник в случая. Повиква хората, когато му кажеш да ги повика. Получава пет шилинга за тази услуга.

— Чудесно. Ще видя как ще я наредя. — Щайнер прибра грижливо листчето. — Хиляди благодарности за грижите ти, Черников.

— За нищо — махна с ръка руснакът. — Човек върши каквото може и ако има случай. Никой не знае кога ще попадне в същата каша.

— Да. — Щайнер стана. — Ще намина пак да ти кажа какво съм направил.

— Чудесно. Често съм тук по това време. Играя на шах с шампиона на Южна Германия. Онзи човек там, с капачетата на ушите. Никога не ми е минавало през ум, че ще мога да играя с такъв познавач. — Черников се усмихна — Шахът е една от слабостите ми.