Игри на злото [bg]

Поредното разочарование.

Тя долови очите на Бари върху тялото си, обърна се и задържа погледа му със своя, за да му покаже, че е забелязала вниманието му. Бари отмести очи.

— Шейн е вътре — започна напрегнато Дейвид. — Малкълм е в кухнята. За момента ги държим разделени. С две думи, тази вечер Шейн не стигнал до леглото. Заспал в общата стая, докато гледал телевизия. Малкълм чул телевизора и влязъл да го изключи. Побутнал внимателно Шейн, за да го събуди и да го прати да си легне.

Дейвид замълча и прокара ръка през косата си. Алекс вече се беше досетила как продължава историята.

— Шейн се стреснал и се нахвърлил да го бие. Малкълм сега седи в кухнята, няма нищо счупено, но е доста разстроен. Настоява да звъни в полицията, а Шейн ни се моли да те извикаме.

В този момент Алекс повече усети, отколкото чу зад гърба си присъствието на Дъги — вечния си „бодигард“. Бръкна в чантата си и извади една тетрадка с психеделично пъстра корица. Дъги страдаше от тежък аутизъм и рядко говореше, но пък обожаваше тетрадки. За да поддържа имиджа си на загрижен терапевт, Алекс му носеше по една при всяко идване в дома. Дъги взе тетрадката, притисна я до гърдите си и направи крачка назад.

Беше висок метър и осемдесет, кльощав и тромав. Бил дванайсетгодишен, когато семейството му се отказало от него и го изхвърлило. Той заживял по улиците и някак си оцелял до деня, в който Дейвид го намерил да яде от кофите за боклук. Момчето прекарвало дните си в безкрайни обиколки покрай канала в Дъдли. Официално Дъги не можеше да бъде настанен в „Хардуик Хаус“, тъй като не беше лежал в затвора, но Дейвид беше заявил, че момчето може да живее в приюта до последния си ден.

Алекс изпитваше отвращение към Дъги, но го прикриваше добре и търпеше той да я следва по петите като влюбено до полуда кученце. Не се знаеше кога подобно обожание можеше да се окаже полезно.

— Нека най-напред да поговоря с Шейн. Трябва да го успокоя.

Дейвид отвори вратата към общата стая. Двама други питомци на приюта пазеха Шейн, а той се беше превил одве и леко се поклащаше напред-назад.

— Благодаря, момчета — освободи Алекс пазачите.

Дъги застана на прага с гръб към стаята. Правилото гласеше, че жена не може да стои сама в затворено помещение с никой от питомците на приюта. Дъги нямаше да допусне никой да прекъсне разговора на Шейн с терапевтката.

Алекс приседна срещу прегърбеното момче.

— Здравей, Шейн.

Той не вдигна очи, но изподраните му ръце се вкопчиха здраво една в друга.

Алекс отлично знаеше историята на Шейн, защото беше обмисляла дали ще е подходящ кандидат за изследването й. Шейн беше високо, кльощаво момче и изглеждаше по-млад от двайсет и трите си години. От петгодишна възраст бил насилван сексуално от чичо си. Когато станал на тринайсет и вече бил с една глава по-висок от насилника, го пребил до смърт с голи ръце.

Медицинските прегледи доказали, че твърденията на Шейн за безбройните изнасилвания отговарят на истината, но въпреки това осъдили момчето на осем години и половина. Наскоро бил освободен, само за да установи, че родителите му са се преместили да живеят другаде, без да го осведомят за новия си адрес.