Warcraft - Нощта на Дракона

И докато Кориалстраз се бореше със замайването си, осъзна със съжаление, че точно неговата сила беше увеличила мощта на магията… сигурно точно както мистериозният заклинател се е надявал да стане. Драконът продължаваше да се върти. Облаците се превърнаха в морето под него, а морето — в небето. Кориалстраз нямаше избор, не можеше да достигне тези облаци. Оставаше му само едно нещо, макар да беше точно това, което невидимият му враг искаше. С дъгообразно движение Кориалстраз се стрелна към водовъртежа. Убеди се, че е сбъркал в мига, в който се озова под водата, но нямаше как да се върне. Въпреки острото си зрение, Кориалстраз не виждаше много. Водата стана черна само на няколко метра под него, което отново не беше нещо естествено. Ако някое чудовище, няколко пъти по-голямо от него, се появи, за да го глътне, той нямаше да може да го види.

Някои дракони бяха родени за водата, но червените бяха същества на небето, колкото и добре да плуваха. Кориалстраз не можеше да задържи въздуха си повече от час, и то само ако нищо не се опиташе да му го отнеме преди това. И все пак, колкото по-бързо се върнеше в небето, толкова по-добре. В главата му зашептяха гласове и Кориалстраз усети нова вълна на замайване. Той вече не можеше да различи повърхността от дъното. Драконът рязко се засили нагоре, но вместо бурята, това, което го посрещна, бе пълен мрак, който смрази душата му. А гласовете ставаха все по-силни, напяваха му на език, който Кориалстраз мислеше, че познава. Той се бореше със съблазнителния повик, осъзнавайки, че всеки миг от престоя му в този капан страшно намалява надеждата му за спасение.

Сега вече имаше само мрак. Дълбоките води притискаха белите дробове на Кориалстраз и той се зачуди дали не е бил под водата по-дълго, отколкото предполага. Беше изгубил представа за време, за място… чуваше само гласовете. „Това няма да ме погуби!“, закле се драконът. Той си представи един образ — образа на любимата му кралица Алекстраза. Изражението й беше бледо и избледняваше все повече, което бе опасен знак. Но това още повече засили решителността му. Кориалстраз събра сили и произнесе отчаяно заклинание. От него изригна светлина, която прогони мрака на дълбините. И там драконът видя източника на бедите си… Наги27.

Той познаваше произхода им, познаваше и тях самите, защото самият той отчасти бе виновен за тяхното създаване, или поне така си мислеше. Навремето са били нощни елфи, Хайборн28, които служели на лудата кралица Азшара. Тогава източникът на огромната им мощ — страховитият Извор на Вечността29, имплозирал благодарение на усилията на няколко верни защитници и по-специално Малфурион Стормрейдж