Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Но другият шум… в него се смесваха поне три гласа. Това беше странен звук, много измъчен и много опасен.

— Това е треска за ссспасение — простена Брукида. — Хикахи е изхвърлена на брега и е ранена. Тя би спряла това, но сега е в делириум и това утежнява проблема!

— Хикахи…

— Като Крейдейки и тя е специалист по Кийнинк… науката за логическа дисциплина. Би могла да накара другите да пренебрегнат изхвърлените на брега, да ги накара да се гмурнат на сигурно място за известно време.

— Но те не осъзнават ли, че ще има ударни вълни?

— Ударните вълни почти нямат зззначение, Дръпнати очи! — извика Брукидза. — Те могат да се изхвърлят на брега и без чужда намеса! Ти си от Калафия. Не знаеш ли това за нассс? Аз се блъскам тук, за да отида и да умра в отговор на този вик!

Тошио простена. Той, разбира се, знаеше за треската за спасение, при която страхът и паниката премахваха лустрото на цивилизацията и оставяха китообразното с една единствена мисъл — да спаси другарите си, какъвто и да е рискът за самия него. На всеки няколко години подобна трагедия се случваше дори с много напредналите неоделфини от Калафия. Аки му бе казал веднъж, че понякога сякаш самото море вика за помощ. Някои хора твърдяха, че също го чувстват — по-специално тези, които изучават обичаите на култа към Мечтателя.

Едно време Турсиопсът или бутилконосият делфин е бил китообразно, което най-малко било склонно да се самоизхвърли на брега. Но генното инженерство нарушило някъде баланса. И докато гени от други видове били добавяни към основния модел, някои елементи били повредени. От три поколения човешките генни инженери работеха по този проблем. Но засега делфините живееха на ръба, където лудостта бе постоянна опасност.

Тошио прехапа устни и каза неуверено:

— Но те имат брони.

— В това има надежда. Но дали ще ги употребят правилно, след като дори сега говорят на п-примален език?

Тошио удари уотърскутера с юмрук. Ръката му вече беше безчувствена към студа.

— Ще се издигна на повърхността — обяви той.

— Не! Не бива! Трябва да се грижиш за собствената си безопасност!

Тошио скръцна със зъби. Вече ме поучава. Или ме поучава, или ме дразни. Делфините се отнасят с мен като с дете, а на мен ми писна от това!

Той включи двигателя и се приготви за издигане.

— Ще те отвържа, Брукида. Ще можеш ли да плуваш?

— Д-да. Но…

Тошио погледна сонара. Една неясна линия се задаваше от запад.

— Можеш ли да плуваш? — настоя той.

— Ддда. Но не ме освобождавай близо до треската за спасение. И не риссскувай с ударните вълни!

— Една се задава в момента. Ще бъдат в интервали от по няколко минути и ще отслабват с течение на времето. Ще се издигнем веднага, след като тази отмине. Тогава ще тръгнеш към кораба! Съобщи им какво се е случило и доведи помощ!

— Това трябва да направиш ти, Тошио!