![Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/2/7/zvezdna-vlna-se-nadiga-startide-rising-bg-download.jpg)
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
7.
ТОШИО
Естествено, участваше и кораб. Всичките му сънища от деветгодишна възраст бяха свързани с кораби. В началото с кораби, плаващи по проливите и край архипелазите на Калафия, а по-късно и с космически кораби. Тошио бе сънувал всякакви кораби, включително и тези на могъщите галактически раси-патрони, които се бе надявал да види един ден.
Сега той сънуваше една лодка.
Малката човеко-делфинска колония на неговата родна планета го бе изпратила на поход заедно с Аки. Той управляваше кану, а значката на Академията в Калафия блестеше ярко на светлината на тяхното слънце, наречено Алф. Беше тих слънчев ден.
Но скоро времето се влоши и всичко наоколо доби цвета на водата. Морето забушува, почерня и после се превърна във вакуум. Изведнъж навсякъде се появиха звезди.
Той се притесняваше за въздуха. Нито той, нито Аки имаха скафандри. Беше тежко да се опитваш да дишаш във вакуум!
Щеше да обърне обратно към пристанището, когато видя, че те го гонят. Галактяните, с техните глави в различни форми и цветове, с дългите си гъвкави ръце или малки грабливи нокти, упорито се приближаваха към него. Гладките носове на техните лодки блестяха с трепкащата светлина на звездите.
— Какво искате? — викна той, докато гребеше здравата, за да се измъкне.
— Кой е твоят господар? — викаха те на хиляди различни езици. — Това до теб ли е? Той ли е?
— Аки е делфин! Делфините са наша подчинена раса! Ние ги ъплифтирахме и им дадохме свобода!
— Тогава те са свободни — отвърнаха галактяните, идващи по-близо. — Но кой е ъплифтирал вас? Кой ви е освободил?
— Не зная! — изкрещя той. — Може би сме го направили сами! — Загреба по-силно, докато галактяните се смееха. Бореше се да вдишва от вакуума. — Оставете ме на мира! Пуснете ме да се прибера у дома!
Изведнъж отпред се очерта Флотилията. Корабите изглеждаха по-големи от луни, по-големи и от звезди. Бяха тъмни и тихи и техният вид стресна дори галактяните.
После веригата от древни космически кораби започна да се разкъсва. Тогава Тошио осъзна, че Аки е изчезнал. Лодката му бе изчезнала. Извънземните също.
Той искаше да изкрещи, но въздухът бе твърде ценен.
Остро изсвирване го пренесе в един болезнен, неясен момент. Внезапно той седна и почувства как батискафът се разлюля несигурно от движението. Докато размазаният му поглед се клатушкаше по хоризонта, силен бриз задуха в лицето му. Миризмата на Китруп нахлу в ноздрите му.
— Време беше, Катерачо по стълби. Доста ни поизплаши.
Тошио се изненада, после видя Хикахи да плува около него, гледайки го с едното си око.
— Добре ли си, малък Дръпнати очи?
— Ам… да. Струва ми се.
— Тогава по-добре започни да поправяш шланга си. Трябваше да го прережем, за да имаш въздух.
Тошио напипа срязаното като с нож място. Забеляза, че и двете му ръце са внимателно превързани.
— Някой друг ранен ли е? — попита той, докато опипваше джоба на бедрото си за кутията с инструменти.
— Неколцина са леко изгорени. Битката ни хареса, особено след като разбрахме, че си д-добре. Благодаря ти, че ни съобщи за Сасиа. Никога нямаше да погледнем там, ако не те бяха хванали и ти не ни беше казал какво си намерил. Сега я освобождаваме от пипалата.
Тошио знаеше, че трябва да е благодарен на Хикахи за представянето на провала му в подобна светлина. С право заслужаваше груби думи за това, че безотговорно напусна отряда и за малко не загуби живота си.
Но той се чувстваше твърде жалък, за да изрази дори благодарност на делфина-лейтенант.
— Предполагам, че не са открили Фип-пит?
— От него няма никаква следа.
Бавното въртене на Китруп бе докарало слънцето след точката, която би изглеждала като четири часа земно време. На източния хоризонт се трупаха ниски облаци. За разлика от преди, водата леко се вълнуваше.
— Вероятно по-късно ще има буря — каза Хикахи. — Може би не е разумно да се осланяме на земни инстинкти в друг свят, но мисля, че няма от какво да се боим…
Тошио погледна нагоре. На юг ставаше нещо… Той присви очи.
Ето го отново, едно припламване, след това второ. Две малки светлинни експлозии една след друга, почти невидими от блясъка на морето.
— Откога продължава това? — той посочи небето на юг.
— Какво имаш предвид, Тошио?
— Тези светлини. Светкавици ли са?
Очите на делфина се разшириха и устата му леко се отвори. Перките й се задвижиха и Хикахи се издигна над водата, поглеждайки на юг първо с едното, после и с другото си око.