Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

— Рейдър на Танду! — извика офицерът-тактик. — Кораби от две до дванадесет, намира се сред вас! Започнете изтегляне! Бързо!

Флагманът се наклони, докато извършваше завой, за да избегне сноп снаряди. Мониторите на Крат показваха пулсираща застрашителна синя точка — дръзкия рейдър на Танду, който бе изскочил точно сред флотилията й — която дори сега обсипваше с огън корабите на Зоро.

Проклети да са тъпашките им вероятностни придвижвания! Крат знаеше, че никой друг не можеше да се движи толкова бързо, колкото Тандуанците, защото никой друг вид не искаше да рискува по такъв начин.

Челюстта на Крат се тресеше от гняв. Нейните Зороански кораби бяха толкова заети да отбягват снарядите, че никой не отговаряше на огъня!

— Глупаци! — изсъска Крат в радиопредавателя си. — Кораби шест и десет, спрете и съсредоточете огъня си върху тази гадост!

Тогава, още преди думите й да бяха достигнали нейните подчинени капитани, преди някой Зороанец да бе отвърнал на огъня, ужасяващият кораб на Танду започна да се разпада от само себе си! Само преди миг той още беше там, страхотен и смъртоносен, връхлитащ върху многобройния си, но безпомощен враг. В следващия момент продълговатият изтребител бе заобиколен от искрящ, безцветен ореол от светлинки. Щитът му се разпиля и рейдърът се разпадна като бутната купчина от пръчки.

С ярък проблясък корабът на Танду изчезна, оставяйки след себе си облак от грозна пара. През щитовете на своя кораб Крат почувства яростния психичен рев.

Имахме късмет, осъзна Крат, докато психичният шум бавно намаляваше. Ето защо другите раси избягваха методите на Тандуанците. Но ако корабът бе издържал още няколко мига…

Нямаше никакви загуби и Крат отбеляза, че екипажът й се бе справил добре със задачите си. Но някои бяха по-бавни от необходимото и трябваше да бъдат наказани.

Тя повика главния тактик, един висок, широкоплещест Паха. Воинът се изправи пред нея. Опита се да запази гордото си поведение, но трепкащите му клепачи показваха, че знае какво го очаква. Крат изръмжа дълбоко в гърлото си.

Тя започна да говори, но в емоцията на момента почувства силно напрежение във вътрешностите си. Изгрухтя и се сгърчи, а офицерът Паха побягна, докато тя все още пъшкаше върху кожената си възглавница. Най-накрая тя изстена и почувства облекчение. След миг се наведе, за да вземе яйцето, което беше снесла.

Вдигна го и наказанията и битките за известно време напуснаха ума й. С инстинкт, който предшестваше ъплифта на нейния вид, осъществен от плахите и боязливи Халоанци преди два милиона години, тя реагира на миризмата на феромоните и заблиза родилната ципа от малките въздушни пори, които набраздяваха кожената повърхност на яйцето.

Крат го облиза няколко пъти повече — за удоволствие. След което бавно залюля яйцето с древния, неизкоренен майчински рефлекс.